Островът на изгубените [bg]

- Не може да е във водата - възрази Мал и издърпа картата от джоба си. Пое си рязко дъх.

- Ей. Елате тук.

Всички се скупчиха около нея.

- Вижте! Има още земя!

На картата се бяха появили още очертания и този път видяха, че всъщност крепостта не се намира на самия Остров на изгубените, а на отделно островче, или по-точно на парче скала, случайно кръстена Острова на обречените.

- Много обнадеждаващо - изкоментира Карлос.

- И как точно ще стигнем до там? - попита Иви.

Мал разгледа картата и посочи място, на което пишеше Кей на гоблините.

- Ще се повозим в лодката на някой от добрите ни съседи гоблини, разбира се -заяви Мал, разбута ги и закрачи по калния, скалист плаж към доковете, където гоблините разтоварваха баржите със стока от Аурадон.

- Няма такова нещо като добър гоблин - въздъхна Карлос, но и той като останалите последва Мал.

Бързо стигнаха на пристанището, на което кипеше бурна дейност. Причината да стигнат толкова бързо бе, че алигаторите се бяха приближили до брега и щракаха с челюсти от плиткото, което принуди четиримата да хукнат с писъци напред.

На доковете гъмжеше от заети гоблини - разтоварваха стока от аурадонските кораби, на които бе позволено да минават през антимагическия щит. Създанията нареждаха гниещите и изгнили продукти по нестабилния дървен кей и непрекъснато сновяха между кея и собствените си саморъчно направени салове и лодки. Бръмчаха и бучаха на гоблинския си език и си подхвърляха един на друг торби с огризки и остатъци: дрехи, храна, козметика, електроника, изобщо всичко, което жителите на Аурадон вече не желаеха или не можеха да ползват. После ги натоварваха на раздрънканите си рикши и поемаха към пазара на Острова.

- Ще трябва да си платим пътя - каза Мал. - Няма да ни превозят безплатно.

Четиримата изпразниха джобовете си и събраха достатъчно дрънкулки и храна, за да си платят за пътя до Острова на обречените. Попазариха се малко, като преговорите водеше Джей, който поназнайваше малко гоблински от работата си в бащиния магазин, и накрая си намериха място на една боклукчийска лодка, тоест лодка, която събираше всичко, което паднеше от аурадонските боклукчийски кораби. Тези лодки бяха самото дъно, нямаше по-мизерни от тях.

Както стана ясно съвсем скоро, гоблинските лодки не бяха предназначени за транспортиране на четирима тийнейджъри злодеи. Плаващата дървена кутия заскърца и застена, когато четиримата се качиха.

- Ако умра - заяви мрачно Джей, - няма да ви оставя нищо от собствеността си.

- Няма страшно - каза Иви, но прозвуча така, сякаш се опитва да успокои най-вече себе си.

Гоблинът се изкикоти и запали стария ръждив двигател, след което четиримата приключенци навлязоха в гъстата мъгла.