![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Тя каза това на шега, но според него въпросът наистина си струваше вниманието.
Несъмнено техният, плавателен съд беше най-странният в цялата история: наполовина подводница, наполовина камера за замразяване и резервоар за органични вещества. Сега петметровата му черупка лежеше в плиткия басейн, излъчващ зеленикаво сияние с виненочервени отблясъци в него. Околният вакуум сякаш караше водата да ври — газовете, които се отделяха от нея, се охлаждаха бързо, отново се превръщаха в кристали и падаха обратно. Юнърбай отвори люка и групата взе да се изнизва в нишка оттам. После прехвърлиха оборудването и резервоарите с екзотерми като си ги подаваха от ръка на ръка. Накрая върху брега се образуваха купчини от най-необходимото, което непременно трябваше да вземат със себе си.
Опънаха помежду си аудиокабела — Ъндърхил към Юнърбай, а от него към Хевън и Нишнимор. Шерканер се надяваше до последния момент, че ще разполагат с портативни радиостанции, но тези устройства все още бяха много големи и неудобни, пък и не се знаеше как ще реагират на свръхниските температури. Затова сега можеха да говорят само с един член на групата. Но при условие, че трябваше да имат постоянна и сигурна връзка помежду си, и аудиокабелът вършеше добра работа.
Шерканер водеше колоната към брега на езерото, следваше го Юнърбай, а Нишнимор и Хевън теглеха шейната отзад. Щом се отдалечиха от подводницата, мракът отново ги обгърна. Тук-там под краката им, докъдето бяха стигнали екзотермите, все още се виждаха червеникави отблясъци. Подводницата изразходва тонове гориво, докато си пробиваше път към повърхността. През останалата част от операцията трябваше да разчитат единствено на енергията от екзотермите, които носеха със себе си, стига те да намерят храна под преспите.
Именно екзотермите правеха възможна тази разходка по повърхността по време на най-дълбокия Мрак. Преди откриването на микроскопа „великите мислители“ твърдяха, че най-съществената разлика между висшите животни и останалите живи същества е способността им да оцелеят като индивиди по време на Великия Мрак. Растенията и низшите животни измираха; оцеляваха единствено техните енцистирани зародиши. Но сега вече беше известно, че много едноклетъчни животни също успяват да преживеят периодите на мрак и замръзването, при това без да се крият дълбоко под повърхността. Докато Шерканер следваше в Кралското училище, биолозите там откриха дори нещо още по-необикновено: в гърлата на вулканите се срещаха някои форми на прости бактерии, които оставаха активни чак до настъпването на дълбокия Мрак. Шерканер беше очарован от микроскопичните създания. Според професорите тези същества прекратяваха жизнените си функции или пък пръскаха спори, когато вулканът изстине. Ъндърхил обаче се чудеше дали не съществуват разновидности, които биха могли да оцелеят като произвеждат собствена топлина. В края на краищата дори по време на Мрака имаше достатъчно количество кислород, макар и в твърдо състояние, а на много места под снега лежеше солиден пласт органични останки. Ако имаше някакъв вид катализатор на окисляването при свръхниски температури, тогава малките буболечки биха могли да „изгарят“ растителността и така да поддържат жизнените си функции между две изригвания на вулкана. В такъв случай тези бактерии щяха да са най-добре адаптирани за живот след приключването на Периода на мрак.
Навремето единствено дълбоката некомпетентност на Шерканер по този въпрос му попречи да се отдаде за по-дълго на неговото изследване. В двата типа живи организми се извършваха коренно различни химични процеси. Процесът на външно окисляване беше твърде слаб, а в среда с по-висока температура изобщо не се осъществяваше. В много случаи опитите довеждаха до нарушаване жизнените функции на бактериите: двата типа метаболизъм се оказаха силно отровни един за друг. В Периода на мрак те едва ли щяха да действат пълноценно, ако са в близост до вулкан, който изригва периодично.
Навремето сигурно никой нямаше да забележи опитите на Шерканер, ако той не беше превърнал лабораторията в замръзнало блато. За което (временно) го изключиха от училище. Но в края на краищата резултатът от всичко това бе налице: екзотермите.
След седемгодишно селектиране в Службата за физически изследвания получиха бактерия с ускорен от кислорода метаболизъм. Затова когато Шерканер разля екзотермичната каша върху замръзналия въздух, на мястото незабавно се образува гъста пара, после се появи и слабо сияние; накрая то се превърна в локва, която постепенно се втвърди. След няколко секунди при по-внимателно вглеждане в мястото на току-що осъществената реакция можеше да се забележи (ако екзотермите в локвата са имали късмет) слабо сияние изпод снега, подхранвано от останки с органичен произход.