Ръкописът на Фулканели [bg]

Бен рязко нави волана и колата сви в тясната пресечка с пронизителен вой на гумите. Насреща им изскочи камион. Водачът му стреснато отби вдясно и се блъсна в паркиран до тротоара фиат, разминавайки се на милиметри с връхлитащото пежо. Фиатът подскочи и препречи пътя на беемвето, току-що изскочило от завоя. Ударът беше толкова силен, че малката кола литна във въздуха и се заби в отсрещната стена. Макар и със смачкан калник и нагънат преден капак, беемвето продължи преследването, бързо скъсявайки разстоянието помежду им.

Излязоха от селото и поеха по тесен път, извиващ се между две редици дървета. Бен зърна тясната пролука между тях и рязко нави волана. Пежото напусна асфалта и пое по неравния черен път с бясно поднасяне на колелата. Бен успя да го овладее с цената на върховни усилия, но само секунда по-късно хлътнаха в дълбок коловоз. Ударът отдолу беше толкова силен, че сърцата им се качиха в зъбите.

Беемвето продължаваше да скъсява разстоянието, задните му колела изхвърляха стена от пръст. Робърта се обърна точно навреме, за да види как тежката му предница хлътва в коловоза.

След поредния остър завой срещу пежото внезапно се появи трактор. Бен натисна спирачката, колата поднесе и силно се разтресе. С отчаяно завъртане на волана той успя да се размине с тежката машина, разби паянтовия плет и заподскача по неравната нива. В следващия миг пред очите му се появи стръмен склон, колата литна във въздуха и с трясък се удари в насрещната стена на дълбока канавка.

Двамата побързаха да изскочат навън. Беемвето тромаво се спускаше към тях по разораната нива. Станал свидетел на катастрофата, шофьорът механично натисна спирачките. Тежката кола се хлъзна на една страна, пропадна в някакъв коловоз и се преобърна сред облак прах.

Четиримата замаяни пътници изпълзяха навън. Единият от тях — дебел мъж с окървавена глава, извади пистолета си и го насочи към пежото. Прозорецът откъм мястото до шофьора се пръсна и дребните парченца се посипаха върху Робърта, докато тя търсеше прикритие.

— Робърта! — извика Бен, измъкна пистолета си от кобура и отвърна на огъня. Един от куршумите се заби странично в каросерията на беемвето, на двайсетина сантиметра от главата на дебелия. Робърта приклекна до Бен.

Трима от преследвачите побързаха да се скрият зад преобърнатата кола, а четвъртият пропълзя зад голям камък. В ръката си държеше пушка с къса цев. Изстрелът му проби покрива на пежото и Робърта извика от ужас. Бен се прицели и натисна спусъка. Три от куршумите вдигнаха прах около стрелеца, а четвъртият прониза ръката му. Той изпусна пушката и рухна зад камъка. Бен продължи да стреля, докато изпразни пълнителя. Тялото на нападателя потръпна и остана неподвижно. Бен механично бръкна в джоба си за нов пълнител и изведнъж осъзна, че всичките му амуниции са в раницата, а тя лежи на задната седалка.

Втори нападател изскочи иззад преобърната кола на преследвачите. В ръцете си държеше черен автомат „Инграм“ с дълга цев, разглобяем заглушител и гротескно голям пълнител. В следващия миг порой от куршуми забарабани по каросерията на пежото и попречи на Бен да стигне до вътрешността на купето. Другите двама нападатели излязоха иззад беемвето и предпазливо тръгнаха напред. Автоматът изстреля нов откос, куршумите разораха пръстта вляво от Бен. Лоша работа.