Господарят на дъжда [bg]

Отново погледна надолу и сърцето му се сви. Чарлс Люис и Наташа се въртяха бавно на дансинга; той бе допрял буза до нейната и обхванал хълбока й с ръка. Тя се притискаше до него и той й шепнеше. Фийлд се отдръпна и си ги представи голи в леглото на светлината на свещи, тя — със завързани за таблата ръце и вдигнати крака…

Той тръгна към изхода. Слезе, мина покрай дансинга, без да го поглежда, и бавно се изкачи по стълбите от другата страна. Момиче със сребриста рокля продаваше цигари до една от масите. Фийлд си купи пакет „Капстан“, като се почуди как ли се чувстват богаташите. Не можеше да си представи да е на мястото на Люис и да не се интересува от цените на онова, което купува.

— Пак сте тук.

Фийлд рязко се обърна. Тя стоеше зад него и го гледаше изпитателно.

— Да.

Макар че оркестърът свиреше силно, на него му се струпаше, че е настъпила гробна тишина.

— Това служебно или частно посещение е?

— Просто посещение.

— Гледахте ме.

— Да.

— Това влиза ли ви в работата?

Той смутено преглътна.

— Само ако поискам.

— Искате ли?

— Не знам.

— Защо?

Фийлд й предложи цигара, но тя отказа; той прибра пакета в джоба си, без да извади за себе си.

— Мога ли да ви почерпя едно питие?

— Съмнявам се, че можете да си го позволите.

— Защо говорите така?

— Не се обиждайте. — Тя го изгледа от глава до пети. — Повечето полицаи могат да си го позволят… но мисля, че вие не можете.

— Никога не съм се срамувал от бедността си.

— О, мисля, че лъжете.

Той се изчерви:

— Винаги ли провокирате мъжете?

Наташа не отговори. Той погледна салона под тях. Люис се беше навел над една маса. Фийлд попита:

— Искате ли да танцуваме?

Тя се засмя:

— Не. Не.

— Какво му е смешното?

Тя отново се усмихна:

— Имате честно лице… Мислите ли, че и моето е такова?

Той едва се сдържа да не каже: „Не знам.“

— Да — рече накрая.

Усмивката й помръкна:

— Може би пак ще се срещнем.

— Лена приятелка ли ви беше?

Наташа се приближи до него, огледа се, за да се увери, че не ги наблюдават, и прошепна:

— Не мога да ви помогна.

— Устата на Лена беше запушена, затова не е могла да вика.

Едно мускулче на бузата й потрепна. Тя прибра кичур коса зад ухото си.

— Той е пробождал плътта й, докато вие сте спали само на няколко метра от тях.