Господарят на дъжда [bg]

— Сигурно вече се досещаш защо не искаме да се връщаме в Англия.

Фийлд отпи глътка вино. Откъм реката прозвуча корабна сирена. Отговориха й други.

— Кой е Стърлинг Блекман?

Джефри допълни чашите им, преди да отговори. Пенелъпи вече бе изпила виното си.

— Блекман не е… как да се изразя? Невинаги действа в полза на града. Лошото с „Ню Йорк Таймс“, Ричард, е в това, че вестникарите си въобразяват, че винаги са прави. Проблемът е, че писанията им понякога предизвикват реакция от Вашингтон, а тя на свой ред води до неприятности в Лондон.

— Какво става с рускинчето? — попита Пенелъпи.

За момент Фийлд си помисли, че има предвид Наташа, но бързо разбра за кого става дума.

— Като призрак е — отвърна накрая. — Приятелите й са или твърде уплашени, или твърде равнодушни, за да говорят за нея. — Остави ножа и вилицата си и отпи от виното. — Нещастието й явно не среща голямо съчувствие, поне в полицията. Нещастна жена. Започнала е живота си в безгрижие и разкош, а го завърши по такъв ужасен начин. Истинска човешка трагедия.

— Какъв си романтик, Ричард.

— Не…

— Била е курва — прекъсна го Пенелъпи; стисна устни и присви очи. — На твое място не бих се вживявала твърде много.

Настъпи неловко мълчание.

Джефри се покашля:

— Боя се, че Ричард е прав. Не можем да си затваряме очите пред никое престъпление, независимо коя е жертвата.

— Загрижени сме, че може да има зависимост — обясни Фийлд. — Че престъпникът може да убие отново.

Пенелъпи го погледна с блага усмивка, сякаш съжаляваше за предишната си грубост:

— Слава богу, че ни пазят юнаци като теб.

— Проблемът с руснаците е в това, че никой не се интересува от съдбата им — продължи Джефри. — На нас никога няма да се случи, разбира се, но всички сме го виждали на снимки: големите имения, десетките слуги, военните училища и почивките в Крим. Тази мисъл е смущаваща, особено за по-малко заможните европейци тук, които никога не са познавали такъв разкош.

— Човек не може да им се довери — отбеляза Пенелъпи.

— Може би е обяснимо при тези обстоятелства.

— Нищо чудно, че се е случило така. Ако бяха… — Пенелъпи погледна съпруга си; изражението й отново бе станало сурово. — Е, знаеш ги какви са. Нищо чудно, че стана революция.

Джефри се обърна към племенника си:

— Най-добре да стоим настрана от тях. Такъв е съветът ми.