Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

— А! Маги! — Хюго се появи иззад рафтовете, докато аз се прозявах. — Може вече да започваме.

Когато затворих уста и отворих очи, видях, че Хюго държи стар очукан тиган в едната ръка и дървена лъжица в другата, неща, които бях виждала върху един рафт в офиса и бях предположила, че се намират там случайно. Очевидно обаче не беше така и това ме притесни. Зад Хюго стоеше Джейсън и държеше кибритена кутия и две завързани клечки от някакво сиво-зеленикаво изсушено растение и изглеждаше така, все едно някой току-що му е казал, че ще бъдем нападнати от фенове на „Здрач“.

— Какво става? — попитах аз.

— Трябва да докосваме книгите — отговори Джейсън.

— Става дума за нещо много повече — каза Хюго, като удряше тигана с дървената лъжица. — Ще прехвърлим енергията си на книгите.

— Трябва да докосваме книгите — каза Джейсън отново, като протегна ръка и перна с пръсти една редица с мистерии.

— Значи ги докосваме с тигани и лъжици, така ли? — попитах аз.

— Не, не — отвърна Хюго. — Тиганът и лъжицата служат за енергизиране на въздуха.

— Няма ли въздухът да се енергизира от самите книги? — попитах аз.

Хюго отпусна ръце и раменете му провиснаха.

— Вече не те разбирам какви ги говориш.

Млъкнах и реших да не задавам повече въпроси.

През следващия половин час Хюго ходеше покрай лавиците с книги, удряше по тигана с лъжицата, а Джейсън и аз го следвахме със запалени пръчици от градински чай и опушвахме книжарницата като помощници на свещеник.

— Старите книги — започна да обяснява Хюго — носят със себе си миналото на собствениците си. Не са излезли току-що от печатницата, наредени в кашони, за да отидат директно в книжарница. Изоставени са тук от хора, които вече не ги искат. Като сирачета от някой роман на Дикенс. Захвърлени са, докато хората продължават напред. Прекалено са тежки, че да се местят или пък заемат прекалено много място. И така свършват тук. Ние трябва да ги освободим от предишния им живот, така че да продължат напред и да попаднат в ръцете на хора, които ги желаят.

На лицето на Джейсън беше изписано такова изражение, каквото придобива Грендел, когато му засенчех слънчевата светлина. Изглеждаше, че този път поне двамата с Джейсън сме на една страна.

— Това са просто книги, Хюго — казах аз. — Хората или си ги купуват, или не. Не мисля, че книгите имат голям избор.

Джейсън ме удари по ръката и сложи пръст на устните си. Дотук с нашия съюз.

Хюго се спря и се обърна към мен с ръце на хълбоците, като все още държеше тигана и лъжицата.

— Понеже много се интересуваш от числата напоследък, кажи ми с колко се вдигнаха продажбите на любовните романи, откакто почисти този раздел?

— Нямам сигурни данни какви са били продажбите преди това — отвърнах аз.

— Колко?

— С около трийсет процента горе-долу.

Джейсън отстъпи назад и мисля, че видях как зяпна, преди да се усети и да си затвори устата. Опитах се да не се ухиля. Не исках да мисли, че ми пука дали е останал впечатлен.