Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Тъй като двамата вървяха през стаята и се приближаваха към нишата, в която стоеше брат Армбрустер, абатът все повече се намръщваше.
— Е, сега получихте всичко, което искахте — каза библиотекарят на Корнхауер, когато се приближи до него. — А кога ще създадете механичен библиотекар, брате мой?
— Ние сме срещали бележки за това, че такива апарати наистина са съществували — започна изобретателят. — В описанията на Аналитичната машина има…
— Стига, стига толкова — намеси се абатът, след което се обърна към брат Армбрустер: — На дон Тадео ще му бъде необходимо място за работа. Какво можете да предложите?
Армбрустер посочи нишата, където стояха книгите по естествени науки.
— Нека чете тук, както и всички останали.
— А какво ще кажете да му направим кабинет на свободното място? — побърза да предложи Корнхауер. — Освен писмената маса ще му трябват, предполагам, сметало, дъска за писане, чертожна маса. Можем да заградим всичко това с временен параван.
— А аз предполагам, че ще му бъдат необходими и бележките на братята от ордена на Лейбовиц и някои други ранни текстове — подозрително се осведоми библиотекарят.
— Да, сигурно ще му потрябват.
— В такъв случай ще се наложи непрекъснато да ходи напред-назад, ако го оставите в средата на подземието. Редките книги са приковани с вериги, а те не могат да стигнат толкова далеч.
— Не виждам никакъв проблем — възрази изобретателят. — Просто снемете веригите. Нима не е много глупаво да се държат книгите приковани сега, когато от сто години никой не е чувал дори за разколническите култове или за военния орден на панкрацианците.
Армбрустер почервеня от яд.
— О, не! Това вече няма да успеете да постигнете — озъби се той. — Веригите ще останат.
— Но защо?
— Сега не изгарят книгите на клади, но от пришълците трябва да се предпазваме. Веригите ще останат.
Корнхауер се обърна към абата и разпери ръце.
— Сам виждате, отче абате.
— Той е прав — каза дом Пауло. — Преселниците наистина будят безпокойство. Не забравяйте, че сега те имат собствена библиотека и няма да се откажат от възможността да я попълнят за наша сметка, при това с редки книги. Освен това, през миналата година вече имахме разправии с крадци. Брат Армбрустер е прав. Ценните книги ще останат привързани с вериги.
— Добре — въздъхна Корнхауер, — нека работи в нишата.
— А къде ще окачите вашата чудотворна лампа?
Монахът огледа нишата. Това беше един от четиринадесетте отсека, обособени според тематиката на литературата. Всеки от тях излизаше в централната зала чрез една арка. На метална кука на видно място в нишата висеше разпятие.
— Няма значение, че ще работи тук — каза Корнхауер. — Само ще се наложи временно да свалим разпятието и да окачим на негово място лампата. Не виждам друго…
— Еретик! Езичник! — прошепна библиотекарят, вдигайки нагоре треперещите си ръце. — Господи, дай ми сили, за да мога да го разкъсам на парчета с тези ръце! Кога ще спре, Господи? Прогони го надалеч оттук!
Брат Армбрустер се обърна с гръб към двамата, а ръцете му продължаваха да треперят.
Самият абат беше трепнал неволно, когато беше чул предложението на изобретателя. Но сега се намръщи още повече, като гледаше гърба на брат Армбрустер. Добре го познаваше и не можеше да очаква от него особена кротост и примиреност, но напоследък старецът беше станал още по-сприхав.
— Брат Армбрустер, обърнете се, ако обичате.
Библиотекарят отново се обърна към тях.
— А сега пуснете ръцете си долу и разговаряйте по-спокойно, когато…
— Но, отче абате, нали сам чухте, че той…
— Брат Армбрустер, бъдете така добър да вземете стълбата и да свалите това разпятие.
Лицето на библиотекаря побеля. Само безмълвно продължаваше да гледа дом Пауло.
— Това не е църква — каза абатът. — Тук не е задължително да виси разпятие. Бъдете добър да го свалите, моля ви. Сам виждате, че това е единственото подходящо място за лампата. След това ще я свалим. Разбирам, че всичко това малко пообърква реда във вашата библиотека, но ние решихме, че то трябва да се извърши в интерес на прогреса. Ако не сте съгласен, тогава…
— Можете да изместите дори нашия Господ, за да освободите път на прогреса!
— Брат Армбрустер!
— Защо не окачите дяволската си лампа на неговия врат?
Лицето на абата застина.
— Не ви принуждавам да се подчините, брате. Отбийте се в кабинета ми след вечерната служба.
Библиотекарят се оклюма.
— Ще донеса стълбата, отче абате — прошепна той и неохотно се отдалечи.
Дом Пауло погледна Христос върху сводестата арка и го попита наум: „Нямаш нищо против, нали?“