Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Бясната Мечка с основание беше смятан за добър търговец. Той беше обещал само да се въздържа от военни действия срещу Тексаркан и да спре кражбите на едър рогат добитък около източните граници през времето, докато Ханеган го снабдява с оръжие и припаси. Съглашението за война против Ларедан не беше обещано пред огъня на преговорите, но то отговаряше на естествените склонности на Бясната Мечка и не се нуждаеше от договори. В края на краищата той щеше да успее да си върне пасбищата, които в предишните столетия са били заграбени и заселени със селяни.
Когато вождът влезе в лагера, нощта вече беше настъпила. От Равнината идваше хлад и гостите от Изтока се бяха сгушили под одеалата си около огъня на племенния съвет заедно с още трима старци. Задължителният кръг от любопитни деца беше образуван по-далеч около огъня и разглеждаше с интерес чужденците. Гостите бяха дванадесет и бяха разделени на две групи. Макар да пътуваха заедно, те почти не се интересуваха един от друг. Водачът на едната група беше явно побъркан. Макар Бясната Мечка да не осъждаше лудостта, която според шамана беше много ценна като проявление на свръхестественото начало, той не предполагаше, че и селяните я смятат за ценно качество за един ръководител. Половината от времето си водачът прекарваше, като копаеше нещо в пресъхналото русло на реката. След това записваше нещо в една малка книжка. Явен умопобъркан и то, по всяка вероятност, безнадеждно.
Бясната Мечка се забави малко. Трябваше да облече церемониалния си костюм от вълча кожа, а шаманът да нарисува родовия тотем на челото му.
— Пазете се! — в съответствие с церемонията занарежда старият войн, когато главата на клана се появи в светлия кръг на огъня. — Пазете се, защото най-могъщият идва при своите деца. Паднете по очи, съплеменници, тъй като неговото име е Бясната Мечка. Той е получил заслужено това име, като е победил на младини една обезумяла мечка с голи ръце. Това е станало в северните земи…
Хонган Ос се приближи, без да обръща внимание на панегирика в негова чест. Взе от ръцете на възрастна жена чаша, пълна с кръв на току-що убит млад вол и я изпи, преди да се обърне към гостите. Те наблюдаваха с видимо безпокойство този малък пир.
— А-а-а-ах! — произнесе главата на клана.
— А-а-а-ах! — откликнаха тримата старци.
Един от тревоядните отговори заедно с представителите на племето и всички го изгледаха с отвращение. Побърканият се опита да изглади грешката на своя брат.
— Кажи ми — обърна се той към вожда, когато онзи седна — защо твоите хора не пият вода? Или твоите богове не разрешават?
— Кой знае, какво пият боговете? — избоботи Бясната Мечка. — При нас казваме, че водата е за животните и селяните, млякото е за децата, а кръвта — за мъжете. Нима може да бъде нещо друго?
Побърканият не се обиди. Няколко мига той наблюдава вожда с изучаващите си сиви очи, а после наклони глава към един от своите спътници.
— Тази „вода за животните“ обяснява всичко — каза той. — Тук има постоянна суша. Пастирските племена запазват безценната вода само за животните. Интересно е да се разбере, дали те не поддържат този обичай с помощта на религиозни забрани.
Спътникът му направи гримаса и каза на езика на Тексаркан:
— Вода! О, Господи, защо не можем да пием вода, дон Тадео? Не се ли подвеждаме твърде много по техните обичаи? — той се извърна и плю без слюнка. — Кръв! Дявол да го вземе! Та тя не влиза в гърлото. Защо да не можем да направим поне по една малка глътка…
— В никакъв случай, докато не си тръгнем оттук!
— Но, дон…
— Не — отряза ученият.
След това, като забеляза, че туземците ги наблюдават внимателно, той се обърна отново към Бясната Мечка на езика на Равнината.
— Моят приятел говореше за мъжеството и отличното здраве на твоите хора — каза той. — Очевидно, това е в резултат на вашата храна.
— Ха! — въздъхна с облекчение вождът, а после весело се обърна към старицата: — Дай на този чужденец чаша червено.
Спътникът на дон Тадео трепна, но не показа никакъв протест.
— Имам, вожде, една молба, достойна за твоето величие — каза ученият. — Утре ние ще продължим пътя си на запад. Ще бъдем изключително поласкани, ако няколко твои войни съпроводят нашия отряд.
— Защо?
— Ами… като водачи — отговори дон Тадео след кратка пауза, но после неочаквано се усмихна: — Е, добре, да бъда откровен докрай. Някои от твоите хора не одобряват нашето присъствие тук. Докато гостоприемството ти…