Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— А ще проработи ли? — поинтересува се дом Пауло.
— Готов съм да заложа за това един месец допълнителна домашна работа, господарю мой.
„Вече си заложил много повече“, помисли си абатът, но не каза нищо.
— Откъде ще се получи светлината? — попита той след малко, след като огледа още по-добре странното съоръжение.
Монахът се разсмя.
— О, за това имаме специална лампа. Това, което виждате тук, е само „динамомашината“. Тя ще изработи електрическия ток, който ще запали лампата.
Дом Пауло с тъга наблюдаваше площта, заета от „динамомашината“.
— Този ток — промърмори той — сигурно не може да се получи от овча мазнина?
— Не, не… Електрическият ток, това е… Ще ми разрешите ли да ви обясня?
— По-добре недей. Естествените науки не са в моята област. Оставям ги за твоята по-млада глава.
Той бързо отстъпи назад, за да не го ударят с гредата, която носеха двама дърводелци.
— Кажи ми — попита абатът — ако ти си успял, като изучаваш писаните по времето на свети Лейбовиц документи, да се научиш да конструираш такива неща, защо никой от нашите предшественици не е сметнал за нужно да направи същото?
Монахът помълча няколко минути.
— Не е лесно да се обясни — каза той накрая. — Честно казано, в текстовете, които сме използували, няма преки указания за конструкцията на динамомашината. По-скоро може да се каже, че информацията беше разтворена в голям брой откъслечни текстове и трябваше да се извлече от тях с помощта на дедукцията. При това ние използувахме и някои неотдавна разработени теории, а нашите предшественици не са разполагали с такава теоретична информация.
— А вие разполагате?
— Да, сега, когато има такива хора, като… — тонът му стана дълбоко почтителен, дори направи пауза, преди да произнесе името. — Като дон Тадео.
— И сега сте получили необходимите допълнителни данни?
— Да. Неотдавна няколко философи се заеха с разработката на нови физични теории. Сред тях бяха и трудовете… трудовете на дон Тадео. — Дом Пауло отново забеляза почтителност в тона му. — Те ни дадоха необходимите работни аксиоми. Неговата работа за движението на електрическия ток, например, или теорията му за преобразуването…
— В такъв случай на него ще му бъде приятно да види практическото приложение на трудовете си. Но мога ли все пак да попитам, къде е самата лампа? Надявам се, че по размери не превъзхожда динамомашината.
— Ето я, домине — каза монахът, като извади от чекмеджето на масата малък предмет. Той изглеждаше като стойка на две черни оси и винт с перчатки, който регулира разстоянието между тях.
— Те са направени от въглен — поясни Корнхауер. — Древните биха нарекли това „дъгова лампа“. Те са имали лампи от друг тип, но ние не разполагаме с материали, за да ги направим.
— Изумително. А откъде трябва да излиза светлината?
— Оттук — монахът показа промеждутъка между въглените.
— Това сигурно ще бъде съвсем късо пламъче — каза абатът.
— Да, но за това пък много ярко! Предполагам, че ще свети по-силно от сто свещи.
— Това е невъзможно!
— Намирате го за твърде впечатляващо?
— Намирам го за твърде абсурдно — каза абатът, но забелязвайки, че думите му бяха засегнали брат Корнхауер, побърза да добави: — … Само като си помисля, че ние всички се задоволяваме само с восъка и овнешката мазнина.
— Не бих се учудил — предположи плахо монахът — ако древните са ги използували и в олтарите, вместо свещи.
— Не — каза дом Пауло. — Не са ги използували там. Мога да ти го кажа съвсем сигурно. Бъди така добър веднага да избиеш тази идея от главата си и никога да не споменаваш за нея.
— Добре, отче.
— А сега ми кажи, къде ще окачиш това нещо?
— Хм… — брат Корнхауър огледа с преценяващ поглед подземието и си призна: — Все още не съм мислил за това. Предполагам, че трябва да виси над мястото, където ще работи дон Тадео.
„Защо винаги прави пауза преди да произнесе неговото име?“ — помисли с раздразнение дом Пауло.
— Нека по-добре да попитаме какво е мнението и на брат Армбрустер — каза абатът и като забеляза огорчението на монаха, попита: — Какво има? Нима вие с брат Армбрустер…?
Корнхауер направи виновна физиономия.
— Разкайвам се, отче абате, но веднъж проявих несдържаност в отношенията си с него. Е, ние просто си поговорихме, но… — монахът повдигна неопределено рамене. — Той не иска нищо да размества. Не е лесно да се разберем с него. Вече е ослепял наполовина от четене в тази тъмнина, а продължава да твърди, че нашата работа била дяволска. Не зная какво да му кажа.