Тайната на Валантайн

Джеси вече съвсем се беше разсънила, очарована от този изблик на доверие от едно малко момченце, което един ден сигурно щеше да стане поне толкова красиво, колкото баща си.

— Твоята майка ми каза, че яздиш като кентавър.

— Наистина ли ти каза това? Като кентавър? Сигурна ли си, че не си разбрала грешно, защото си американка?

— Честна дума, не съм. Слушай, Антъни, аз съм Джеси. Ще бъда бавачка на Чарлз, а теб ще те науча всичко за конете. Знаеш ли, аз също яздя като кентавър и участвам в надбягвания.

— Ама наистина? Мама казваше, че леля Франсис е единствената жена, която е виждала да участва от време на време в надбягвания.

— Ти непрекъснато ме засипваш с имена, които никога преди не съм чувала. Дай ми малко време да се ориентирам в обстановката, Антъни, а после добавяй само по едно име на ден, става ли?

— Трябваше да се сетя, че си дошъл да тормозиш горката Джеси.

— Татко? — Антъни се претърколи и скочи от леглото. С развята около глезените му пижама той се втурна към вратата, където стоеше неговият баща, облечен в костюм за езда и с красиви черни ботуши, които светеха като лъскаво огледало. Графът вдигна своя син високо над главата си, после го спусна по-ниско, за да го прегърне и да го целуне.

— Майка ти си помисли, че може да си се изплъзнал от зоркото око на Спиърс. Ти си толкова шавлив и хитър, момчето ми. — Той погледна към Джеси, която се опитваше да издърпа одеялото до брадичката си. — Бяхме решили да го заключваме в мазето долу, но той умее така хитричко да трака със зъби, сякаш е измръзнал от студ, че слугите всеки път се хващат на въдицата. Никога не са го оставяли там повече от пет минути. Какво ли трябва да направим? Ето че сега го открих точно където майка му се досещаше, че ще бъде. Слушай, Антъни, нали не си събудил Джеси?

— О, не — побърза да отговори Джеси. — Аз се събудих съвсем сама и тогава видях Антъни да стои до вратата, тих като мишка. Той просто ме чакаше да направя нещо.

Антъни я погледна одобрително и се обърна към баща си:

— Тя говори смешно, точно като чичо Джеймс. Можем ли да я вземем с нас на езда, татко? Тя твърди, че е добра в язденето. Аз й обясних за леля Франсис, но тя пък ми каза, че вече й се били събрали прекалено много имена в главата, затова не трябвало да й сервирам по толкова имена наведнъж.

— Точно така, чудесно ти го е казала. Хайде, сега отивай при Спиърс да те облече. След закуска всички отиваме да пояздим.

Антъни стисна още веднъж баща си за врата и се смъкна надолу в краката му.

— Ще те видя след закуска, Джеси — извика той възторжено, шмугна се зад баща си и офейка през вратата.

— Той е изцяло ваше копие, милорд — каза Джеси. — Жените ще се тълпят след него, когато порасне.

— Ще се опитам да не се смущавам от факта, че ви намирам в женска спалня, милорд. — Това беше дукесата. Тя носеше прекрасен тъмносин костюм за езда, с кокетна синя кадифена шапчица, върху която се извиваше щраусово перо. Джеси никога не беше виждала толкова красива жена през живота си. Всъщност, докато ги гледаше двамата един до друг, си даваше сметка, че те изглеждаха забележително еднакви. В края на краищата бяха братовчеди. Красиви братовчеди.