Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Добро утро, Джеси. Как спа?
— Като заклана — отвърна Джеси и се прозина, просто не можеше да се сдържи.
— Аз ще отведа съпруга си от твоята спалня, за да можеш да се измиеш и да се облечеш. Ето че и Нед ти носи леген и вода. Ще се видим долу.
— Ами Чарлз?
— За разлика от брат си — отбеляза графът — Чарлз все още не разбира, че ти си тук, за да се грижиш за него. Затова и в този момент е съвсем равнодушен към теб, а пък и другата бавачка му помага да се оригне, след като дукесата го оставя да се храни почти цял час.
Двадесет минути по-късно в стаята й влезе Маги. Джеси тъкмо си беше сплела косата и се надяваше, че го е направила точно както Маги предната вечер. Маги беше преметнала през ръката си тъмнозелен дамски костюм за езда.
Огледа я за няколко секунди, после каза:
— Я седни за момент, Джеси. Мисля, че си схванала как се прави, но само наполовина.
Джеси седна.
— Е, милото ми, нали не е нужно да изглеждаш ужасно красива през цялото време, като мен? Аз съм длъжна заради къщата и заради съпруга си да бъда като истинска перла през деня, а вечер и нощем — като диамант. Ама то на тебе още не ти трябва да ги знаеш тия неща. Не е нужно да сплиташ и разплиташ плитки през цялото време. Трябва просто да ти е удобно. Нека да оставим за вечерта сплитането на всички ония плитчини. Какво ще кажеш да направим само една единствена за сутринта? Ето, виж сега как се сплита, за да стои изправена. Готово. Значи после я извиваме нагоре, ето така, и я прихващаме. Нищо сложно. Накрая трябва само да поразпуснеш малко цялата си коса. — Маги огледа пристегнатата назад коса, взе дръжката на гребена и малко я поотпусна отгоре и отстрани. После издърпа надолу няколко „палавничета“, които се накъдриха безразборно около лицето й. Онова, което падаше над ухото й, я гъделичкаше, но Джеси реши, че ще може да свикне с него. Тя само се гледаше втренчено в огледалото. Ефектът беше просто поразителен.
— Ето, виждаш ли, това е всичко. Утре аз ще гледам, а ти ще се опиташ сама да го направиш.
— Благодаря ти, Маги. Просто не мога да повярвам колко по-различна може да ме направи една прическа. О, ти пак ще мажеш с крем лицето ми.
— Да, и този път ще ти оставя крема на теб. Използвай го сутрин и вечер преди лягане. Е, ако си омъжена, ще трябва да го използваш и когато мъжът ти те спохожда в леглото. Моят Сампсън казва, че ако Баджър прибави само малко ванилия към крема, тогава ще му се прииска да оближе… е, всъщност това няма значение. Чакай само да ти облечем и този костюм за езда. Цветът му ще трябва да подчертае още повече зелените ти очи.
— Не мога постоянно да приемам дрехи от дукесата.
— Този не е на дукесата. Мой е. Тя искаше да ти даде един, с който щеше да изглеждаш гадно — безкрайно и еднообразно кайсиево жълто, без никакъв блясък и свежест. Но ето този тук ще ти пасне идеално. Аз не яздя, но милият ми Сампсън обича да ме вижда приготвена за всякакви случаи. От време на време, за да му доставя удоволствие, се мятам върху някой от конете на графа и се правя на ездачка. Това доставя просто безкрайна радост на моя Сампсън, нали аз съм неговата Далила.
Когато след около двадесет минути Джеси излезе от своята спалня, облечена в костюма за езда на Маги и обута в чифт ботуши на дукесата, пред вратата отново я чакаше онзи висок и красив господин. Той й се усмихна:
— Много сте привлекателна — направи й комплимент той и й подаде ръката си.
— Наистина ли така мислите, сър?
— Още само седмица да ви повтарят тази истина, и ще станете почти толкова самоуверена, колкото и Негова светлост. Не, това може би няма да е чак толкова здравословно. Ще си помисля по този въпрос. Хайде сега да ви заведа на закуска.
Джеси тръгна щастлива до него. Тя беше убедена, че той сигурно бе някоя известна персона, която просто беше решила, че ще й е забавно да й помага малко за известно време. Той я остави пред вратата на стаята за закуска.
— Вие няма ли да ядете с нас, сър?
— Не тази сутрин. Пък и аз вече си изядох моите сутрешни провизии. Пожелавам ви приятна езда, Джеси. Не позволявайте на господаря Антъни да язди по-надалеч от скалата Монмът Клиф, която се намира в южния край на Фенлоу Мур.
— Няма.
Той й се усмихна, обърна се с достолепие и се отдалечи. Един слуга, облечен в разкошна тъмносиня дреха с ярки златисти фигури, се шмугна пред нея безшумно, като змия, и й отвори вратата.
Ето значи какво наричат да се храниш в „тесен семеен кръг“, помисли си тя, като полагаше усилия да не мърда, докато същият слуга й държеше стола да седне.
Антъни беше в добро настроение и размахваше парче бекон на вилицата си, докато говореше нещо за своето пони.