Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Жалко. Хората са измислили много повече игри и забавления от конете, но предполагам, че по този въпрос съществуват доста различни мнения. Имам усещането, че ти ще се справиш чудесно, независимо дали става дума за кон, или за човек. Я сега да видя какво мога да направя с тази хубава коса на твоята хубава главица. Довечера ще вечеряш заедно с дукесата и Негово височество. Ти нали вече си успяла добре да си измиеш косата в банята?
— О, да. Беше ужасно мръсна — каза Джеси, после седна пред огледалото и се загледа в полуизсъхналата купчина от буйни, сплъстени червени къдрици.
— Няма защо да се притесняваш, Джеси. Дукесата ми каза, че си имала нужда от мен, и сега добре виждам, че е права. Тя иска да те направя жена на нужната висота. Добре, че съм толкова талантлива… Казах ли ти, че бях актриса преди да спася живота на господин Баджър в Плимът? О, ти още не познаваш господин Баджър и господин Спиърс. Но има време.
— Джеймс ми е говорил толкова много за всички. Беше ми казал, че вие сте невероятно красива.
Всъщност истинските думи на Джеймс бяха, че Маги направо го била шашнала още в момента, в който го погалила по пениса. Тогава той бил на двадесет години.
— Е, да, Джеймс е симпатичен. Той израсна доста добре сложен, а и умен мъж. Ние всички много се гордеем с него. Онези негови тъмни зелени очи влизат право в душата ти. Някога да ти е правило впечатление колко дълги са му миглите? Ами онази негова почти руса и леко къдрава коса? Красив мъж е нашият Джеймс, а и на ръст стана толкова голям, почти колкото графа, неговия братовчед. Хайде сега, ти просто се отпусни и затвори очи. А аз ще продължавам да правя моите вълшебства.
— Джеймс наистина има много хубави зелени очи — съгласи се Джеси. Очите й бяха затворени, затова тя не видя усмивката на Маги при тези думи, изпълнени с копнеж.
За изненада на Джеси Маги не започна веднага да разресва косата й. Първо втри в лицето й някакъв крем с много приятен аромат.
— Нали сега се чувстваш добре? Дукесата ми каза, че си била на борда на кораб цели шест седмици. А пък океанският въздух не влияе добре на ничия женска кожа. От това мазило кожата ти пак ще стане мека. Ще го използваме всеки ден. Ще си го мажеш също и по тялото след всяка баня. Имаш доста хубава кожа за човек от Колониите, Джеси. Е, хайде сега да видим какво ще направим с косата ти.
Джеси се чувстваше като пълна глупачка. Не й се искаше да излиза от тази стая, която беше по-красива дори от тази на майка й у дома. Маги й беше казала, че я наричат Есенната стая заради всичките прекрасни нюанси на златисто по пердетата и покривката за легло. И значи този разкош беше стаята, предназначена за бавачката на Чарлз?
Не й се искаше да минава по онзи дълъг, широк коридор с нишите, в които бяха поставени голи гръцки статуи, нито пък покрай безкрайно дългите стени, покрити с портрети на предци от фамилията Уиндам.
Не й се искаше и да се спъне в ръба на тази невероятно обемиста рокля, която дукесата й беше изпратила да облече, и да вземе да си разбие носа точно под някоя от онези картини.
Когато на вратата на стаята й лекичко се почука, тя вече беше на ръба на паниката, което пък я караше да трепери и сама да се ругае заради това, че трепери.
Тя отвори вратата и пред себе си видя висок възрастен господин, облечен по-елегантно от всеки друг мъж, който беше виждала през живота си. Той имаше гъста черна коса, прошарена с приятно сиво, и тъмни очи, които спокойно я разглеждаха.
Господинът й се усмихна:
— Дошъл съм, за да ви придружа до долу, госпожице Уорфийлд. Дукесата предположи, че може би ще се чувствате по-удобно, ако хванете под ръка, вместо сама да крачите покрай всичките тези портрети на Уиндам, които й лазят по нервите, както тя самата често се изразява.
— Благодаря ви, сър. — Тя внимателно пъхна длан под неговата ръка. — Аз се казвам Джеси.
— Вие от Колониите не държите на никакви официалности, но това е просто прелестно. Изправете си главата. Така е по-добре. Предполагам, че господин Джеймс много се притеснява за вас.
— О, не, хич и не го е грижа, той…
— Да, слушам ви?
— Съжалявам. Едва ли ще ви е приятно да чуете, че Джеймс дори не знае дали съм жива. Предполагам, че е възможно да е малко притеснен, защото и той беше част от моето падение.
— Интересни неща са това паденията. Вашето падение по-необикновено ли беше, или просто някое съвсем обичайно, от онези, които се случват всеки ден?
Тя избухна в смях. И продължи да се смее така, почти до сълзи, а важната особа до нея просто се усмихваше любезно, докато тя най-накрая се успокои.
— Знаете ли, струва ми се, че не съм се смяла почти от два месеца насам? Божичко, това ми се отрази доста добре.