Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Маги си е свършила работата перфектно. Ти вече си готова да се запознаеш с всичките ни знатни съседи. Искам още повече да разточиш очарователния си провлечен говор. Трябва да им покажеш, че си различна и че е съвсем вероятно да ги превъзхождаш. Можеш ли да го направиш, Джеси?
Тя погледна този изискан господин, който сигурно беше поне дук, и плахо го попита:
— Вие наистина ли вярвате, че ще мога, сър?
— Да, наистина го вярвам. Хайде сега ми дай ръката си, за да те отведа долу.
Този път тя не го попита дали ще вечеря с тях. Само му се усмихна в края на огромното стълбище и каза:
— Благодаря ви, сър.
— Ето сега — каза графът и я придърпа в ръцете си, — двамата ще изтанцуваме един валс. Имаме време за кратък урок преди да пристигнат гостите. Маги ми каза, че си схватлива и бързо ще се научиш.
Сампсън свиреше на пианото. Джеси беше ужасена и очарована. Графът буквално я повдигаше от земята почти през цялото време, но преди края на валса тя вече му беше хванала цаката.
— Трябва да се отпуснеш и да се довериш на партньора си — каза той. После се поправи. — Е, „да се довериш“ е може би твърде силно казано. Много мъже са дръвници и ще стъпват направо върху краката ти. Други пък са женкари и после ще се опитат да спят с тебе. Аз ще ти казвам с кого да танцуваш, съгласна ли си?
Джеси нямаше нищо против това предложение. Вечерята беше в официалната гостна стая. Гостите бяха дванадесет двойки, имаше и дванадесет слуги и толкова много храна, колкото Джеси никога през живота си не беше виждала. Тя седеше между граф Родърмир — джентълмена, който се грижеше за конюшните на Джеймс, докато той беше в Америка, и някакъв господин Багли, местното кюре. Мъжът проявяваше нестихващ интерес към норманската катедрала в Дарлингтън. Когато на масата сервираха варената сьомга в сос от омари, печената агнешка плешка и спанака, граф Родърмир, Филип Хоксбъри, й пошушна:
— Само опитайте варената сьомга. Баджър е готвачът тази вечер, слава на Бога. Предлагал съм му, каквото поиска, за да дойде при мен, но той отказва, да ги вземат дяволите Маркъс и дукесата! Казвам му аз на Баджър, че на мен и съпругата ми ребрата ни тракат от слабост, а той само се усмихва и ми предлага да опитам поредното му произведение. Последния път беше някакъв пирог със стриди. Имах чувството, че коремът ми ще се пръсне от щастие, задето се тъпче с подобна вкусотия.
Тя се засмя, макар че се чувстваше като истински измамник. Вгледа се в дукесата и тайно се опита да я имитира. Но тя беше непостижимо грациозна, безкрайно спокойна и непринудена. Дори движението на вилицата й от чинията до устата беше толкова изящно и естествено, при това без каквото и да било съзнателно старание. Просто нямаше начин да копира тази изключителна дама.
Тя изпита безкрайно облекчение, когато дукесата се изправи и поведе дамите към Зелената кубическа стая. Джеси се запозна с всяка една от тях, но те просто не знаеха какво да правят с нея. И все пак, тъй като дукесата я представи като приятелка от Колониите, те се държаха учтиво, макар и резервирано. Джеси пусна своя провлачен колониален акцент, колкото й стигаше смелостта. Не можеше да прецени дали на дамите това им доставяше удоволствие, или просто не му обръщаха внимание. Само след минути господата дойдоха в огромната стая и оркестърът засвири.
По време на първия валс тя седеше до съпругата на кюрето, непохватно и притеснено отмервайки с крак всеки първи такт. Втория валс го изтанцува с графа, на когото само три пъти му се наложи да я повдигне от земята, за да избегнат провала. После той я предаде в ръцете на граф Родърмир.
— Бъдете внимателен с нея, Хок. Това е третият й валс в живота.
— Новоизлюпено пиленце значи? — Граф Родърмир и я дари с ослепителна усмивка. Той беше по-буен дори от Маркъс — така я въртеше в ритъма на танца, че тя започна да се смее на глас, като едва си поемаше въздух. Когато танцът свърши, Джеси каза на пресекулки:
— Графът обеща да не ме дава на дръвници и женкари. Обаче нищо не ме предупреди за мъже-стихии, милорд.
— И никога няма да го направи — отвърна Филип Хоксбъри. — Вие се справяте добре, Джеси. Дори много добре.
Малко по-късно тя се качи горе със сладолед за Антъни. Той седеше нащрек върху горното стъпало, готов веднага да духне в една от нишите, ако някоя от дамите реши да ползва женската тоалетна стая. Когато обаче видя своята гувернантка, той каза:
— Изглеждаш по-различно, Джеси. Лицето ти е толкова червено.
— Това е защото баща ти ме остави без крака от танцуване. Погледни, това е сладолед за теб от Баджър. Той каза, че навярно вече си излапал поне още четири, но този щял да ти бъде последният за днес.