Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Той си излезе. Слугите по последваха. Сампсън си взе лека нощ с всичките и се обърна към младата, гостенка:
— Добре запомнете това, което ви каза господин Баджър, госпожице Джеси. Че господарят Антъни е като дива маймунка.
— Ще го запомня — отвърна Джеси и видя как Сампсън напусна малката неофициална трапезария, в която, тя беше сигурна в това, се получаваше ехо.
— Е, мила моя — каза графът и се облегна назад в стола си, — хайде преди да се оттеглим в гостната, за да опитаме от невероятното кафе на Баджър, да ни разкажеш какво се е случило между тебе и Джеймс, та той така набързо те е изпратил в чужда страна.
Тя погледна първо него, после дукесата и изтърси:
— Не исках да ходя при леля Дороти в Ню Йорк. Това е по-малката сестра на баща ми. Тя е дребнава, зла, лицемерно набожна и очаква човек да й бъде благодарен, когато му каже колко е лош.
— Аз също не бих се решила да отида при такава леля — съгласи се с нея дукесата. — Изглежда, че е почти толкова лоша, колкото майката на Джеймс.
— О, тази дама е истински ужас. Като я видя, ми се приисква да се скрия вдън земята. Веднъж ми каза право в очите, че съм била мръсница и че трябвало да ме смачкат от бой. После се опита да го скрие и ми обясни, че просто не съм чула добре, защото тя била казала, че съм умница и че полата ми е смачкана. Не беше вярно, аз си погледнах полата. — Джеси въздъхна и добави. — Нямаше къде другаде да отида. Съжалявам, че ей така, без покана, почуках на вашата врата и наруших спокойствието ви.
— Спокойствието трябва от време на време да се нарушава — каза графът. — Иначе ставаме страшно безучастни и самодоволни. Нарушавай всичко, което поискаш, Джеси. Какво се е случило между теб и Джеймс?
— Всички ме видяха да лежа върху него в градината на Бланчард, но аз всъщност не го целувах, наистина. Просто исках да се убедя, че е в съзнание, затова го потупвах леко по лицето, а може би и устните ми са били прекалено близо до неговите, вече не знам със сигурност… Но Джеймс действително има прекрасна уста, не че това има някакво значение сега, защото, нали разбирате, аз бях озлочестена. Не и Джеймс обаче, защото е мъж. Какво можех да направя? Джеймс не ме иска. Никой не ме искаше с изключение на един мъж, който не е почтен човек и който ме нападна при хиподрума, позволявайки си някои волности. Но Джеймс ме спаси. Вижте, аз щях и сама да се опитам да се спася, но онзи човек там беше опрял нож в гърлото ми. Джеймс беше много ядосан, не че това промени нещо. Искрено съжалявам за всичко това.
— Разбирам — кимна с глава дукесата. — Може би няма да имаш нищо против да ни кажеш какво си правила върху Джеймс?
Джеси си пое дълбоко въздух, а после разказа цялата тъжна поредица от събития.
— И ти беше озлочестена — каза в заключение графът.
— Да. Не е честно обаче, че мъжът не е озлочестен като мен.
— Е — каза графът, — обикновено мъжът трябва да се ожени за жената, ако са го хванали тя да лежи върху него. Нали е така, дукесо?
— В нормалните случаи, да.
— Джеймс би го направил, но аз знам, че той дори не ме харесва. Никога не бих му причинила подобно нещо.
— Разбирам — каза дукесата и се загледа в очите на Джеси. Красиви зелени очи, малко по-светли от тези на Джеймс и изпълнени с болка, която беше прекомерна за едно такова беззащитно създание като Джеси Уорфийлд. Тя истински се зарадва, когато видя как Джеси влезе в гостната — толкова горда и толкова уплашена едновременно, готова да се изпъчи пред всички с новото си оперение, но в същото време едва сдържаща се да не повърне от нерви. Дукесата я похвали, че изглежда прекрасно, но Джеси прие това изказване като чиста измислица. И все пак дукесата трудно можеше да бъде разубедена. Тя беше решила да продължи да укрепва нейната увереност. Може би единственото, от което Джеси се нуждаеше, беше достатъчно увереност и малко повече опит. На дукесата й се искаше да я види как язди.
Маги беше извършила чудеса с това момиче. Тя не беше класически тип красавица, но в нейните зелени очи проблясваше ум, а в насмешливо извитите й устни ли четеше вродено чувство за хумор. Имаше красиви бели зъби, а в извивката на челюстта й личеше повече непреклонност дори от тази на Джеймс. Беше висока и стройна, с хубава стремителна походка. Кожата и беше млечнобяла, а пръснатите тук-там лунички но носа й бяха просто очарователни. Какво тогава му ставаше на Джеймс? Едва ли още скърбеше по Алис, която беше мъртва вече от три години.