Практически ефект [The Practice Effect - bg]

От сенките вдясно долетя тих, мелодичен смях. Той се завъртя рязко и видя, че някой стои отвън на терасата. Виждаше само крехка, снежнобяла ръка.

Денис усети, че се изчервява.

— Зная как се чувствате — заговори го младата жена и в гласа й се долавяше симпатия. — Ужасно, нали? Виното не може да се практикува, нито да се приготви. Затова тези кретени наливат каквото им падне в лъскавите бутилчици и са щастливи, защото друго не познават.

От малкото, което знаеше за л’тофите Денис си бе изградил една почти елфоподобна представа за принцесата — като за нещо крехко, ефирно. Отблизо тя наистина бе неземно красива, но изглеждаше съвсем реална и доста по-различна, отколкото я рисуваше въображението му. Имаше трапчинки когато се смее, а и зъбите й, макар бели и блестящи, не бяха съвсем равни. На лицето й бе легнал отпечатък на тъга и носталгия.

Денис преглътна болезнено, направи усилие да се овладее и се поклони непохватно, докато се опитваше да измисли нещо.

— В моята страна, милейди, подобни напитки се пазят за моменти на покаяние.

— Странна представа за покаяние имате.

— Точно сега бих склонил да заменя този безценен бокал, заедно с всички богатства на барона, за чаша добро каберне от моята родина, за да вдигна тост за вашата красота и помощта, която веднъж ми оказахте.

Тя прие с любезна усмивка и изящен поклон.

— Странен комплимент, но мисля, че ми харесва. Признавам, сир Магьосник, че не очаквах никога повече да се срещнем. Толкова неудачна ли бе моята помощ?

Денис се присъедини към нея на терасата.

— Не, милейди. Благодарение на вас успях да избягам от затвора. Не чухте ли шумотевицата откъм двора в онази нощ?

Линора стисна устни и се извърна, за да прикрие смеха си при спомена за случилото се.

— И да ми дължите нещо — рече тя, — платихте го стократно, когато видях изражението на лицето на моя „господар“, като узна за бягството.

Готвеше се да отвърне нещо галантно, нещо от рода на: „Милейди, нямах търпение да ви видя отново“, но прямия й поглед го накара да преглътне фалшивата реплика и да сведе очи.

— Ами… хм… и магьосниците понякога грешат.

Топлата й усмивка му подсказа, че отговорът му й се е понравил.

— В такъв случай да се надяваме, че ще ви се открие и друга възможност.

— Да се надяваме — кимна Денис, почувствал топлина в сърцето.

Известно време мълчаха, загледани в отраженията на луните в река Фингал.

— Още първия път, когато баронът ми показа вещите ви — заговори тя, — бях убедена, че идвате от друг свят. Долавях спотаената сила във вашите инструменти, ала същевременно не чувствах в тях да е заложен пр’фетт.

— Ваше височество, в моята страна това са най-обикновени неща.

Тя го изгледа внимателно. Денис с изненада установи, че принцесата също е неспокойна. Гласът й едва забележимо трепереше.

— Наистина ли идвате от страната на чудесата? От земята на нашите деди?