Практически ефект [The Practice Effect - bg]

— Ако пък милорд реши друго — продължи той със злобна усмивка, — готов съм да поведа нова експедиция до твоята метална къщурка и да обявя всичките налични съкровища за лично притежание на моя повелител!

Денис го погледна ужасѐн. Ако преместят дори на сантиметър капсулата, вече със сигурност ще бъде обречен да доживее дните си на тази планета!

Кремер сметна, че е настъпил моментът да се намеси в разговора.

— Господа, струва ми се, че се отклонихме от темата. Почитаемият дякон обясняваше кое е необичайното при сечивата, притежавани някога от нашия чуждоземен гост. Спомена също, че остават непроменени, независимо колко дълго не са били практикувани.

— Да, милорд — кимна ентусиазирано Хоск. — Има само един начин да се замрази някоя вещ в практикуваната й форма, за да запази това си състояние вечно, без да се връща към първоначалния си прототип. Но в нашата страна това умение е подвластно само на л’тофите.

Линора седеше неподвижно, без да поглежда никого.

— Както е известно, за целта е необходимо споменатият член на тази тайнствена раса да вложи част от неговата, или нейната, живителна сила във въпросната вещ и да прекара остатъка от живота си в поддържане на нейната пр’фетт или субстанция.

— Велика дарба, не смятате ли, Магьоснико? — попита Кремер. — Нашите свещеници твърдят, че л’тофите били избраници на боговете… благословени с таланта си да съхраняват красотата завинаги. Но всяка дарба си има цена, нали, книжнико?

Хоск кимна с мъдър вид.

— Така е, милорд. Боговете дават, но и взимат. Обикновените хора се отнасят със страхопочитание към л’тофите заради техните изключителни способности. Но това неведнъж е довеждало до многобройни неприятни случки на преднамерена експлоатация от други.

Денис вдигна учудено вежди. Не беше никак трудно да си представи как са страдали л’тофите заради таланта си.

Принцесата беше вперила поглед в ръцете си.

— Останалото е близко до ума — говореше Хоск. — Прогонени от алчността на човечеството, л’тофите се заселили в западните планини, където един далечен предшественик на крал Хаймиел им отделил земя и определил старите дукове на Зуслик за техни защитници.

Същите, с които по-късно се справили дедите на барона, досети се Денис.

— Говорехме за вещите на Магьосника — припомни Кремер.

Хоск се поклони.

— Разбира се. Та, до какъв извод стигнахме след като открихме, че личните притежания на този странен пришълец не деградират до някакви по-груби прототипи? Принудени бяхме да заключим, че Денис Нюел е представител на аристокрацията в неговата страна — място, където както металът, така и животът нямат особена стойност. По-нататък, беше близко до ума, че в тази страна съществата, притежаващи дарбата на л’тофите, са били отрано поробени и принудени да замразяват пр’фетта вътре в практикуваните обекти, за да останат съвършени, дори ако се преустанови употребата им за продължителен период. Тази експлоатация е придобила толкова повсеместни мащаби, че дори дрехите на Денис са били замразени. Тук, в Койлия, никой не се е досетил да използва таланта на л’тофите за удължаване издръжливостта на дрехи…