![Практически ефект [The Practice Effect - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/0/prakticheski-efekt-the-practice-effect-bg-download.jpg)
Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
Ето една неприятна страна на Практическия ефект, която не искаше да опознава никога.
Едва след няколко дни дойдоха да го вземат, и то в късния следобед. Денис се надигна още като чу щракването на дървеното резе. Арт гледаше мрачно от ъгъла.
В килията влезе офицер в необичайно елегантна униформа. Зад него стояха изпънати двама високи войници, чиито островърхи шапки опираха в ниския таван.
Благородникът му се стори странно познат. Денис изведнъж си спомни, че го е виждал пред таверната в деня, когато ги заловиха — именно той разговаряше с издайника Перт.
— Аз съм лорд Херн — представи се офицерът. — Кой от вас е магьосникът?
Никой от двамата не отговори.
Лордът погледна към Арт и се замисли. Накрая махна с ръка към Денис и нареди да го отведат.
— Желая ти късмет, Арт — обърна се Денис. — Надявам се пак да се видим.
Дребосъкът завъртя очи към тавана и въздъхна.
Слънцето вече се спускаше зад хоризонта, когато излязоха на първата тераса. Денис засенчи очи, отвикнал от дневната светлина.
Още двама стражи застанаха отзад. Поведоха го по тесни коридори, после влязоха в просторна зала. Нито един от слугите не погледна затворника, увил превитите си рамене с парцаливо одеяло.
Вратата в отсрещния край на залата се охраняваше от двама часовои. Отвориха я и кимнаха почтително на лорда.
Денис последва ариергарда на своя малък ескорт в богато обзаведена стая. Вътре имаше голямо легло, покрито с изящно бродиран брокат. Млада, красива прислужница оправяше елегантен костюм с големи, пухкави ръкави. През вратата на съседната стая излизаше па̀ра и се чуваше шум от течаща вода.
— Оказана ви е честта да вечеряте с барона — обяви лорд Херн. — Гледайте да се държите с нужното уважение. Той обича да наказва невъзпитаните си гости.
— Чувал съм — вдигна рамене Денис. — Благодаря за съвета. Вие ще присъствате ли?
— Няма да имам това удоволствие. Очаква ме малка дипломатическа мисия. Друг път, може би.
— Ще чакам с нетърпение — произнесе любезно Денис.
Благородникът му кимна презрително, след което излезе без повече да проговори.
Изглежда, тукашната аристокрация не се славеше с добри обноски. Часовоите изгледаха озадачено жеста с щръкналия пръст, с който Денис изпроводи гърба на лорд Херн.
Повече от ясно бе, че пълнят ваната за него. Той хвърли одеялото, смъкна дрипите от себе си и се насочи към съседното помещение.
2
„Първобитни хора — напомняше си Денис, докато се разхождаше из балната зала. — Не забравяй, момче, това са само туземци.“
Но не беше лесно да си го повтаря. Залата беше облицована със сияещи огледала и тапицирана с красиви гоблени. Ботушите му, и тези на ескорта, тропаха по мозайката на пода, върху която трепкаха отражения на безброй свещници.
На равни разстояния до стената стояха изпънати като струни почетни стражи, с блестящи кожени ризници и святкащи алебарди.
И това ако не е демонстрация на сила и могъщество, помисли си Денис. Толкова много хора, които стоят без да вършат нищо, вместо да практикуват. Всъщност, досети се той, те и сега практикуваха — залата, своите сияещи доспехи. Дори огледалата, в които се оглеждаха горделиво, спомагаха одеждите им да стават още по-съвършени. Навярно стражите в тази зала бяха подбрани не толкова заради храбростта им, колкото за великолепния им вкус към красивото!
Той чак подсвирна от възхищение при последната мисъл и войниците от ескорта го погледнаха учудено.
„Щом тукашното императорче очаква магьосник, спасението ми е да се държа като такъв. Току-виж сме се спогодили с този барон Кремер. Ще взема да му предложа някоя сделка — моята свобода и на приятелите ми, както и помощ при поправката на зеватрона, срещу възможността да обуча някой от най-изкусните създатели в тайнството на колелото.“
Денис се зачуди, дали велможата ще склони да размени пленената принцеса срещу чертежи на свръхлеки планери.
Грамадната порта се разтвори безшумно и ескортът го въведе в просторна трапезария с висок, конусовиден таван и продълговата, резбована маса в центъра. Върху нея, сред сребърни и кристални свещници, бяха подредени необикновено красиви порцеланови съдове.
Масата беше подредена за четирима, но в залата нямаше никой, освен прислужниците. Един от тях се изправи пред Денис с широк поднос върху който имаше най-различни напитки.