Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Лицето на дякона бе озарено от екзалтиран, религиозен плам. Денис се опитваше да скрие възбуденото си любопитство. Печеният фазан в чинията му бе титанично подобрение на тъмничарската диета и ако не искаше да се върне обратно в килията трябваше да гледа все тъй презрително придворния съветник и прочут мъдрец.

Седнал на почетното място, барон Кремер слушаше, без да се намесва, педантичното встъпление на Хоск, и само от време на време хвърляше на Денис дълъг, изучаващ поглед.

— Тъй у всички неодушевени предмети, включително и тези, които някога са били живи — като кожата или дървото — боговете заложили потенциала да се превръщат в нещо полезно, в нещо… велико. По такъв начин всевишните помогнали на хората да живеят в охолство и изобилие…

Ученият беше облечен с елегантна дълга, бяла роба. Докато размахваше възбудено ръце, ръкавите му караха пламъчетата на свещите да трепкат, а под тях се подаваше яркочервена риза.

— По-късно създателят превръща този потенциал в субстанция — продължи Хоск. — След което предметът може да бъде практикуван. По такъв начин боговете са положили основите не само на начина ни на живот, но и на съществуващия социален ред.

Седнала срещу Денис, принцесата похапваше с израз на безкрайно отегчение от беседата. Изглежда, дори малко я беше яд на Хоск заради онова, което разказваше.

— Има хора — намеси се неочаквано тя, — които вярват, че живите същества също притежават свой потенциал. Което значи, че и те могат да се издигнат над това, което са, и да станат велики.

Хоск й кимна със снизходителна усмивка.

— Отмиращи представи за живота, наследени от древни суеверия, на които все още се гледа сериозно само сред изостанали племена, като вашето, принцесо, и от изметта, която живее на изток. Олицетворение на примитивната вяра, че хора, семейства и дори цели видове, могат да бъдат облагородявани. Но огледайте се наоколо! Смятате ли, че конете, зайците или кравите стават по-добри с всяка изминала година? Намирате ли подобрение у човечеството? Не, и това е защото човекът не може да бъде усъвършенстван. Само неживото подлежи на практикуване, и то чрез намесата на човека. — Хоск кимна и вдигна чашата с вино.

Денис не можеше да се отърве от натрапчивото усещане, че вече е срещал някъде този човек, и че между двамата имаше основателна причина за враждебност.

— Добре — рече той, — обяснихте ни защо неживите предмети могат да се подобряват в процеса на тяхната употреба… по прищявка на боговете. Но кажете, по какъв начин едно парче кремък, например, се превръща в брадва само като се използва?

— А! Добър въпрос! — Хоск спря да дъвче и го погледна с уважение. Линора вдигна очи към тавана, но мъдрецът не я забеляза.

— Виждате ли, Магьоснико, учените отдавна знаят, че съдбата на тази брадва е предопределена от субстанцията на създаването, вдъхната в нея от някой прочут майстор от гилдията на каменоделците. Същината, която се залага в един предмет в началото е почти толкова важна, колкото пр’фетт, инвестиран от притежателя му в процеса на практиката. С което искам да подчертая, че макар практиката да е важна, тя е безполезна, ако липсва съответната субстанция в началото. Колкото и да се старае, никой кочияш не може да изпрактикува мотика от платформата или хвърчило от делва. Всеки инструмент трябва още при създаването си поне малко да отговаря на функцията, за която е предназначен и едва след това да бъде практикуван до съвършенство. Единствено майсторите притежават това умение. Ето какво не разбират хората, особено в наше време, когато все по-често се чуват възгласи срещу монопола на гилдиите. Бунтовни умове дрънкат по улиците за някакви „принадени стойности“ и за „определящата роля на практическата работа“. Но това са само измислици на невежи!