Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Залата на Гилдията на създателите на кресла беше претъпкана от деца. Креслотворците бяха една от най-бедните касти. За разлика от каменоделците, майсторите на врати и производителите на хартия, те нямаха тайни, които строго да пазят. Всеки би могъл да си скове прототип на стол или маса от дъски и пръчки. Само законът охраняваше монополното положение на гилдията.

Децата се пъхаха навсякъде. Подът беше посипан с трици и трескѝ. Арт обясни, че отворени гилдии като тази, наемат деца за сглобяването на прототипите, които сетне откарват в домовете на бедните. След година и повече употреба, последните препродават усъвършенстваните мебели на някой по-заможен човек, вземат нови прототипи и започват всичко отначало. Така мебелите, които остарявайки стават все по-добри, постепенно си пробиват път нагоре в обществената йерархия.

Свещеник с червена роба си проправяше път между децата, придружаван от двама майстори, и благославяше завършените модели. Денис не можа да си спомни кое божество символизираха червените раса, но нещо в цвета на дрехата засегна позната струна в душата му.

— Още един патрул — прошепна Арт. — Дали да не се връщаме вече?

Денис кимна неохотно. Оставаше не повече от седмица до привършване на подготовката за бягство и това бе една от малкото възможности да се поразтъпче из града.

Свиха в една пряка и излязоха на Улицата на Вкусните ястия. Арт си купи сушено месо, а Денис се зазяпа в сложната плетеница от коловози, които кръстосваха близкия площад.

Отново си спомни за свещеника с червеното расо. Имаше нещо дразнещо и отблъскващо в това видение.

Когато наближиха убежището си, Арт го сграбчи за ръката и спря. Огледа подозрително улицата и промърмори:

— Ела, ще минем по-пряк път.

— Какво има?

Арт поклати глава.

— Може и да си въобразявам. Но ако подушиш клопка и си плюеш на петите, дори и в четири от пет случая да грешиш, смятай се за късметлия.

Какво да се прави, Арт беше експерт в тази област. Денис забеляза струпани на купчина сандъци до стената на една от терасовидните сгради.

— Ела с мен — рече той. — Зная чудесно средство за откриване на клопки. Ще го изпробваме от покрива.

Изкатериха първия етаж, прехвърлиха парапета, пресякоха малка градинка и се качиха на втория. Денис бръкна в един от джобовете на ризата си и извади миниатюрната аларма. Арт втренчи омагьосан поглед в светещия екран. Отдавна бе свикнал с мисълта, че приятелят му е могъщ вълшебник и не се съмняваше, че съвсем скоро ще установи със сигурност дали е безопасно да продължат по улицата.

Денис завъртя копчето на настройката, но изображението беше хаотично и неразгадаемо. След повече от седмица без никаква сериозна практика, машинката просто отказваше да работи.

Въздъхна тъжно и пъхна ръка в другия джоб. Малкият сгъваем бинокъл за щастие се оказа в пакета, който Линора му беше хвърлила. Имаше достатъчно яка конструкция, за да устои на опитите на Кремер да го отвори.