Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Денис кимна. Усещаше празнота в гърдите си, сякаш му бяха отнели скъп другар.

— Този боклук! — стисна устни Арт. — Обърнал се е против нас! А баща му е служил заедно с моя при Стария Дук! Корабни въжета ще изпрактикувам от червата му! Аз…

Денис приклекна зад парапета на терасата. Нямаше никакъв начин да предупредят нито хората, останали в квартирата на Арт, нито работниците в склада, където конструкцията на големия балон тъкмо бе започнала.

Отново се чувстваше безпомощен, отделен със странна и непонятна завеса от реалността. Безсилен да я разкъса.

Междувременно Арт продължаваше с упражненията по изкусни ругатни. Имаше цветист език и поне за малко вниманието му бе съсредоточено другаде. Не искаше да го вижда толкова уплашен.

Докато се озърташе стреснато, в полезрението му се мярна нещо, което претичваше по покрива на близката къща. Беше дребно на ръст и се провираше между комините и щръкналите греди.

— Сгащиха някого! — съобщи Арт, който продължаваше да наблюдава площада през бинокъла. — Влачат го надолу по стълбите… Ха! Само един! Перт не изглежда никак доволен! Все дърпа лорд Херн за ръкава и сочи към пристана. Другите са офейкали! Ама че са мудни!

Денис почти не го чуваше. Той се изправи бавно, загледан във фигурата, която продължаваше да се прокрадва по покривите.

— Хванали са Мишуа! — продължаваше Арт. — Чакай… измъква се, скача върху Перт! Дръж го, Мишуа! Виж му сметката! Опитват се да ги разтърват преди… ей, върни ми тая пущина!

Денис дръпна бинокъла и без да обръща внимание на протестите на Арт, го насочи към покривите. Изминаха няколко секунди, докато открие нужното място. Фигурата се бе притаила зад един комин. Той почака и след малко зад комина се подаде блестящо око, щръкнало върху дълга метална пръчка. Окото се завъртя в кръг, разглеждайки околността.

— Ще я разкъсам аз тази гадина… Денис, върни ми кутийката! Искам да видя дали Мишуа е удушил онзи плъх!

Арт го дръпна за ръкава, но Денис само поклати глава и продължи да гледа.

Най-накрая в цял ръст се показа неговият приятел — роботът, но променен почти до неузнаваемост от последната им мимолетна среща онази нощ на пътя. Цветът на корпуса му наподобяваше този на покривите. Камерите му следяха с безкрайно спокойствие движението на тълпата долу по улицата. А на гърба му се беше разположил един миниатюрен пътник.

— Прас! — възкликна Денис. Малкото животинче, с необяснимия си интерес към техниката, най-сетне си беше намерило подходяща компания. Сега роботът от Сахарския институт му беше като верен, неуморен кон!

Сърцето му заблъска лудо. Даваше си сметка, че в този момент роботът е ключ за всичко… за спасяването на приятелите му и на принцесата, за измъкване от Зуслик, за поправката на зеватрона… за всичко!

Какво ли би могъл да постигне човек, познаващ добре особеностите на Практическия ефект, ако го приложи върху тази машина? Би могъл да построи други машини, да направи дори нов механизъм за връщане!

Роботът бе едничката му надежда!