![Практически ефект [The Practice Effect - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/0/prakticheski-efekt-the-practice-effect-bg-download.jpg)
Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
— О, да, Магьоснико. Ние не сме такива глупаци, за каквито ни смятате. Това откритие направи особено впечатление на моя господар, барона. Тъкмо по това време вашето единствено оръжие, „джобният катапулт“, който така мило ни предоставихте, спря да работи. Сега, разбира се, той отново действа, след като редовно получава необходимата си порция слънце.
Надутият книжник засия от удоволствие, когато баронът вдигна тържествено чашата си и му кимна доволно с глава. Кремер очевидно имаше свои планове за игломета. Денис се намръщи, но реши да не коментира.
— Както и буболечките в кутията — нареждаше Хоск, — оръжието се нуждаеше на определени интервали от светлина. Забелязах също, че когато оръжието работи, отвътре се чува тихото драскане на пленените насекоми. Намерих и малък отвор за хранене на машината. Стараем се да осигуряваме на съществата, които го обитават, достатъчно метал, с който, изглежда, се хранят. Чудати вкусове имат тези ваши мънички демони. Моят господар трябваше здраво да бръкне в хазната, за да задоволи скъпите им прищевки!
Денис запазваше равнодушно изражение. Съветникът бе по свой начин интелигентен, макар предположенията му да се градяха изцяло на погрешна основа. Опитваше се да не мисли за това по какъв начин баронът е „практикувал“ оръжието.
— И какво ви говори всичко това за моята страна? — попита той.
Хоск просто сияеше.
— Ами… първо, ние открихме, че част от магията ви е в това да отнемате субстанцията на живите създания и да я въплътявате в различни инструменти, още преди да сте започнали практикуването им. А това говори за общество, което не цени достойнствата на живота така, както ние тук, в Койлия.
Денис не сдържа насмешливата си усмивка. Какво плиткоумно заключение! Той погледна Линора, очаквайки да срещне подкрепа за чувствата си, но беше изненадан от начина по който му отвърна. Макар да не хранеше уважение към Хоск, последното му изказване я беше смутило. Пръстите й мачкаха нервно салфетката.
Нима не разбираше колко сляп в съжденията си е ученият?
А Хоск набираше скорост.
— Преди известно време взех някои от вещите ви — по-специално тези, от които баронът не се интересуваше — и ги поставих в тъмна стая, където да не получават нито светлина, нито практика. Исках да ги наблюдавам, докато деградират до първоначалните си форми и да установя какви принципи на субстанцията се крият в тях. За моя преголяма изненада забелязах, че само след няколко дни инструментите преустановиха деградацията си напълно! Оставен на тъмно, без никаква редовна практика, ножът на Магьосника и след седмица бе все тъй остър! Да речем, това се дължи на факта, че е изработен от желязо, и то толкова, колкото държи в съкровищницата си някой принц. Но дрехите му, коланът и раницата — те запазиха странната си форма, която нито един всепризнат майстор от нашия свят не би могъл да им придаде!
Денис погледна към Кремер. Баронът слушаше внимателно, подпрял брадичката си с юмрук. Масивните му вежди криеха очите му в сянка.
Линора местеше очи от Хоск към Денис и на лицето й се четеше нарастваща тревога. Денис се питаше какво става. Какво толкова бе казал този глупак? Реши да го прекъсне, преди да е задрънкал пълни безсмислици и отвори уста:
— Не мисля, че вие…
Но книжникът не позволяваше да му отнемат мига на славата.
— Признавам, вещите на Магьосника са изумителни. Само веднъж досега ми се случи да срещна подобни — при нашата скорошна експедиция до западните планини, в земите на л’тофите, където, сред пущинака, се натъкнахме на къщичка от метал с разхвърляни наоколо части…
Денис се облещи в Хоск и стисна юмруци.
— Ти си бил значи! — кресна той. Сега вече си спомни къде е виждал дякона — върху мъничкия екран на разузнавателния робот. Този глупак, издокаран в червено расо, беше ръководил разглобяването на зеватрона!
— Ах! — кимна доволно ученият. — По реакцията ви разбирам, че къщата е била ваша. И това не ме изненадва. Защото открих малка кутия в една от стените й, която се отваряше при натиск, а вътре бяха складирани огромно количество неописуеми инструменти! Взех някои от тях за да ги изследвам, и макар да не можах да установя предназначението им, те, също както и останалите ви вещи, не са се променили откакто ги държа при мен!
Хоск бръкна в един от джобовете си и извади цяла шепа дребни предмети.
— Някои от тези неща принадлежаха на две страховити и свирепи същества, които охраняваха къщата. Ала дори и те не бяха достойни съперници на тинърите, с които са въоръжени храбрите войни на милорд.
Между пръстите на Хоск се сипеха ситни парченца от схеми и електронни елементи. Денис втренчи поглед в механичната ръка на „свирепия“ разузнавателен робот и в счупеното елеватронно табло, чийто компоненти струваха стотици хиляди долари!