Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Никой обаче вече не го напътства. В момента за тях е по-важно да се прикрият зад нещо, за да не пострадат. Залегнали са по пода като войници по време на засада и тихо си казват молитвите. Твърдо са решени да си запазят скъпоценните задници.
Освен стрелбата Къртис чува как оловните куршуми рикошират със свистене или с мелодично звънтене от стените и металните повърхности. В същото време се забиват с едно „туп“! В дървото или пластмасата, пробиват пълни и празни тенджери. Улучените съдове се пръскат с трясък, от един повреден хладилник със съскане се издига пара.
Обикновено агентите на ФБР не започват да стрелят първи, което означава, че престрелката е предизвикана от каубоите. Тия двамата не биха прибягнали до насилие толкова внезапно, ако не бяха сигурни, че федералните знаят кои са.
Потресаващо развитие на събитията, което Къртис в момента не може напълно да проумее заради продължаващите трясъци и гърмежи. Ако федералните власти са разбрали за тъмните сили, които преследват момчето-сирак, тогава са разбрали и за самото момче. А щом могат да разпознаят преследвачите, значи могат да разпознаят и преследвания.
До момента на Къртис му се струваше, че го преследва цял взвод. Но може би е цяла армия. Враговете на неговите врагове невинаги са негови приятели. Определено не и в този случай.
Той завива в поредното работно коридорче. Пред него един от кухненските работници е седнал и се е свил на пода в ъгъла, парализиран от страх.
Плътно притиснал колене към гърдите си, младежът се стреми да стане колкото се може по-незабележим, за да избегне рикоширащите и заблудените куршуми. На главата си вместо шлем е сложил голям дълбок тиган от неръждаема стомана. Дължи го с две ръце, лицето му изобщо не се вижда. Сигурно си мисли, че това ще го предпази.
Някъде в кухнята крещи мъж. Сигурно е ранен. Къртис никога не е чувал как крещи ранен мъж. Това е ужасният агонизиращ писък. Често е чувал преди подобни викове. Трудно му е да повярва, че някаква си нищо и никаква рана от куршум може да предизвика такива изтерзани и ужасяващи звуци.
Изпълнените със страх очи на младежа с тигана могат да се видят през малките дупки на съда. Дори когато говори на родния си виетнамски език под металния капак, смисълът е пределно ясен:
„Всички ще умрем“!
Къртис му отговаря също на виетнамски, предава му част от майчините мъдрости, които се надява, че ще го успокоят:
— Във всяко нещастие се съдържа семето на триумфа.
— Ненормалник! Побъркано момче! — реагира кухненският работник.
Изненадан, но прекалено учтив по натура, за да отвръща на обидата с обида, Къртис запълзява по-нататък.
Виковете действат на момчето като оцет на мляко. И макар че една гръмотевична канонада прекратява виковете, Къртис не се успокоява веднага. Вече няма апетит, но въпреки това продължава упорито да стиска сандвичите, защото вече знае, че гладът може да те споходи дори по време на най-смразяващия страх. Сърцето му се възстановява бавно, но умът му е пъргав, а тялото се нуждае от енергия.
А пък и трябва да мисли за четириногата си приятелка. „Добро куче. Ето сега идвам, куче“.
От изстрелите ушите му още пищят. Но след края на стрелбата Къртис е в състояние да чуе, че мъжете нещо викат, двама ругаят, а една жена непрекъснато си повтаря: „Света Дева Марио“. Гласовете им подсказват, че битката не е приключила и сигурно ще продължи още дълго. В нито един от гласовете не се долавя облекчение — само яд, напрежение и умора.
Когато стига почти до края на кухнята, той вижда няколко души, които са се струпали до отворената врата.
Решава да отиде при тях, но после осъзнава, че те всъщност бутат към входа голям хладилник, очевидно, за да заместят повредената стоманена врата.
Къртис не иска да се крие зад тази преграда, а да намери изхода, и то по-бързо.
Още една врата. Зад нея вижда малък килер, широк приблизително два и половина и дълъг три метра. В другия край на помещението също има врата. Това е хладилна стая с метални перфорирани рафтове от двете страни. Върху тях има пластмасови няколко литрови бутилки с портокалов сок, сок от грейпфрут, ябълков сок, мляко, кофи с яйца, пакети сирене и кашкавал…
Грабва бутилка с портокалов сок, като наум си отбелязва да се върне някой ден отново в Юта — ако се измъкне жив оттук — за да плати сандвичите и сока. Намеренията му са напълно искрени, но въпреки това се чувства като престъпник.
Всичките му надежди сега са във вратата в края на хладилното помещение. Къртис открива, че зад нея следва друг склад, в който се съхраняват неща, които не се нуждаят от охлаждане. Пакети със салфетки, тоалетна хартия, препарати за почистване.