Черният обелиск (История на една закъсняла младост)
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Апостолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният обелиск (История на една закъсняла младост)». Краткое содержание книги:
Работникът се дръпва назад.
— Аз нямам нищо общо с това. Не знам нищо.
— Вие знаете много неща. И още много хора също знаят какво се е случило. Работникът изпива бирата си.
— Нищо не съм казал — заявява той решително. — И нищо не зная. Помисляте ли, какво ще ми се случи, ако не си затварям устата? Не, господине, без мен! Аз имам жена и дете и трябва да живея. Да не мислите, че ще си намеря работа, ако се раздрънкам? Не, господине, потърсете си някой друг за това! Не мене.
Той изчезва.
— Така ще се измъкнат всичките — казва мрачно Георг.
Ние чакаме. Виждаме, че вън преминава Волкенщайн. Той не е вече в униформа и носи кафяв куфар.
— Къде отива? — питам аз.
— Към гарата. Той не живее вече във Вюстринген. Преместил се е във Верденбрюк като окръжен председател на дружествата на бойците. Дойде тук само за освещаването на паметника. Униформата му е в куфара.
Курт Бах пристига с момичето си. Те носят цвета. Момичето е неутешимо, като чува какво се е случило.
— Тогава сигурно ще отменят бала.
— Не вярвам — обаждам се аз.
— Да, сигурно ще го отменят. Щом има непогребан мъртвец. Какво нещастие!
Георг става.
— Ела — казва ми той. — Няма смисъл. Да идем още веднъж при Дьобелинг.
Селото изведнъж притихва. Зад военния паметник слънцето слиза към хоризонта. Мраморният лъв на Курт Бах блести. Сега вече Дьобелинг е само служебно лице.
— И пред лицето на смъртта ли ще говорите за пари? — пита той веднага.
— Да — отговаря Георг. — Това е нашият занаят. Ние сме винаги пред лицето на смъртта.
— Трябва да почакате. Сега нямам време. Знаете какво стана.
— Знаем. Междувременно научихме и останалото. Можете да ни пишете за свидетели, господин Дьобелинг. Оставаме тук, докато си получим парите. Значи, утре сутринта на драго сърце сме на разположение на криминалната полиция.
— Свидетели? Какви свидетели? Вие съвсем не сте присъствували на произшествието!.
— Свидетели. Това е само наша работа! Вие трябва да сте заинтересуван да установите всичко, свързано с убийството на дърводелеца Бесте. С убийството и с подстрекателството към убийство.
Дьобелинг гледа Георг дълго и втренчено. След това казва бавно:
— Това изнудване ли е?
Георг става.
— Искате ли да ми обясните точно какво искате да кажете с това?
Дьобелинг не отговаря. Той продължава да гледа Георг. Георг издържа погледа му. Тогава Дьобелинг отива до една каса, отваря я и слага на масата пачка банкноти.
— Пребройте ги и подпишете разписката.
Парите лежат на червената карирана покривка на масата между празните ракиени и кафени чашки. Георг ги преброява и подписва разписката. Аз поглеждам през прозореца. Жълтите и зелени ниви все още светлеят; но те не са вече хармонията на битието; те са нещо по-малко и нещо повече.
Дьобелинг взема разписката от Георг.
— Навярно ви е ясно, че в нашето гробище вие няма да поставяте вече никакъв надгробен камък — казва той.
Георг клати глава:
— Лъжете се. Ще поставим един паметник даже още веднага. За дърводелеца Бесте. Безплатно. И това няма нищо общо с политиката. А ако вие решите да сложите името на Бесте върху паметника на падналите бойци, ние също така сме готови да направим това даром.
— Навярно работата няма да стигне дотам.
— Така си и мислех.
Отиваме към гарата.
— Значи, този тип беше приготвил парите — казвам аз.
— Разбира се! Аз знаех, че ги беше приготвил. Приготвил ги е от два месеца, но е вършил спекула с тях. Отлично е печелил. Искаше да изкара още няколкостотин хиляди. Нямаше да ги получим и идната седмица.
На гарата ни чакат Хайнрих Крол и Курт Бах.
— Взехте ли парите? — пита Хайнрих.
— Да.
— Така си и мислех. Тук хората са много порядъчни. Благонадеждни.
— Да. Благонадеждни.
— Балът е отменен — съобщава Курт Бах, детето на природата.
Хайнрих си оправя вратовръзката.
— Дърводелецът сам си е виновен. Това беше нечувано предизвикателство.
— Какво? Че е окачил официалното държавно знаме?
— Това беше предизвикателство. Той знаеше какви убеждения имат другите. Трябваше да предвиди, че ще стане скандал. Това е логично.
— Да, Хайнрих, логично е — казва Георг. — А сега ми направи удоволствието и си затвори логичната уста.
Хайнрих Крол е обиден. Той става и иска да каже нещо, но като вижда лицето на Георг, се отказва. Започва усърдно да чисти с ръце праха от своя жакет на ивици. След това забелязва Волкенщайн, който също чака влака. Запасният майор седи на една отдалечена пейка и би предпочел да е вече във Верденбрюк. Той не се радва, че Хайнрих се запътва към него. Но Хайнрих сяда до него.