За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
Празненството по случай сватбата на Парис и Юланда се състоя в къщата на Джордж, където бяха поканени много гости. Роджър бе още в Италия, но всички членове на неговия парламент присъстваха. Алейн носеше светлочервена копринена туника и панталони в същия цвят. Той бе свидетел на Парис. Самият младоженец беше в синя коприна със златна верига около врата си и пръстени на ръцете. През времето, прекарано в Сицилия, той се бе наслаждавал на лукса, предлаган от тукашния начин на живот, и с малко тъга се бе разделил с вълнените одежди, които носеше в родината си.
Хванала Джордж под ръка, Юланда влезе с него в просторния салон, където щеше да бъде церемонията. Косата й бе вдигната много по-високо от обичайния кок и бе защипана със сребърни панделки. Около шията си имаше перлена огърлица, която Парис два пъти бе накъсявал, за да не й е голяма. На ушите си носеше две овални перли, които бяха сватбен подарък от Джордж. Роклята бе с дълги ръкави и изрязано деколте и бе обшита със сребърен брокат.
Парис очакваше да я види сияеща от щастие, но вместо това лицето на Юланда бе толкова бледо. В очите й се четеше страх. Младоженецът искаше да поговори с нея. Да й каже да не бъде нервна и изплашена. Да я увери, че винаги ще я защитава и ще се грижи за нея, ала предстоящата церемония нямаше да му даде възможност да останат насаме.
Сватбеният договор бе доста обемен. Въпреки че Роджър бе взел земите, които някога бащата на Юланда е владеел, тя имаше солидна зестра, защото той й бе дал други земи тук, в Сицилия. Досега Джордж управлявал тези земи, а сега те щяха да са контролирани от Парис. Всички детайли бяха уточнени и договорът бе официално прочетен пред гостите. През цялото време Парис наблюдаваше Юланда и забеляза колко силно се бе вкопчила в облегалките на стола. Мислейки единствено как да я успокои, той преодоля късото разстояние, което ги разделяше, и обгърна ръката й, която бе съвсем бяла. Тя го погледна крадешком и продължи да слуша договора. Джордж седеше до четящия секретар и се усмихна окуражително на младата двойка.
Парис не бе сигурен, че Юланда забелязва всичко, което ставаше около нея. Тя се бе втренчила в ръката на Парис, която обвиваше пръстите й. После я стисна силно, като че ли искаше да се увери дали е истинска. Изглежда, така се отпусна поне малко. Ръката й не трепереше, когато подписа договора. Не трепереше и когато коленичиха пред отец Еймбрас, който ги благослови. Последва молитва за щастлив и плодовит брак. След това Парис обгърна раменете й и леко я целуна. Сега те бяха съпруг и съпруга и гостите започнаха да поднасят своите поздравления.
Пиршеството започна със смехове, благопожелания и шумни разговори. Музиката и шегите придаваха пищност на атмосферата. Юланда твърде често бе отдръпвана настрана от Парис от едни или други гости, които искаха да говорят с нея. В един от тези моменти Парис потърси Алейн.
— Бих искал да се измъкнем незабелязано — каза Парис. — Не бих желал тълпата гости да се изсипе в спалнята на новата ни къща. Юланда е нервна до припадък и бих искал да й спестя обичайната врява. Възнамерявам да я отвлечем и заведем в къщата. Поръчах една специална носилка за нея, за да сме в безопасност.
— Излез и доведи носилката и тези, които ще я носят. Аз ще се погрижа за Юланда.
Алейн изпълни казаното. Съвсем скоро той изведе Юланда извън къщата.
— Е, стари сър Парис, ти си щастливец. Може ли за последно да целуна красивата дама, преди тя по закон да стане твоя съпруга? — обърна се Алейн към приятеля си.
При думите му за бъдещото й положение Юланда се изчерви, но със съгласието на Парис, тя предложи бузата си на Алейн.
— О, не. Имам позволението на съпруга ти за нещо повече от това. — Той я прегърна и целуна устните й. После каза: — Бъди щастлива. А сега те оставям на грижите на твоя съпруг. Обичайте се.
— Алейн, звучиш като отец Еймбрас — изкикоти се Парис на приятеля си, който бързо изчезна зад ъгъла.
— Отпратил съм прислугата до сутринта — каза Парис малко по-късно, когато вече бяха в къщата, подарък от Джордж. Той грижливо заключи входната врата, така че да е сигурен, че никакви неканени гости не ще успеят да се промъкнат до тях. Желаеше той и Юланда да останат сами, необезпокоявани от никого. — Единствените мебели, които имаме, са подредени в голямата спалня. Ела, искам дати я покажа.
Понеже Юланда изглеждаше дори по-бледа и изплашена, отколкото бе по време на церемонията, Парис не направи никакви опити да я докосне. Вместо това, с тържествен жест, той я покани да мине преди него по стълбите към няколкото, все още празни, стаи на горния етаж. В обзаведената стая бе уютно, а през широките прозорци се разкриха близките планински върхове.