За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
— След като мине първата брачна нощ, един ден ще яздим отново тук. Тогава аз отново ще лежа на скалата с поли, намотани около кръста, а ти ще ме докосваш, докато започна да крещя от удоволствие. Ала не искам в този миг да спираш. И ти трябва да изпиташ същото удоволствие, което и аз. Тогава аз ще те даря с това, което ти ми даде днес.
Парис установи, че Джордж от Ентайх е изненадващо добре настроен към идеята племенницата му да се омъжи за незначителен, новоиздигнал се барон.
Джордж бе безрезервно честен:
— Роджър и аз обсъждахме бъдещето ти, което е осигурено толкова дълго, колкото си верен на краля. Не се страхувам, че съпругата ти ще живее в бедност, но съм загрижен за щастието на Юланда все пак. Тя отхвърли няколко жениха с по-високи титли и повече богатство от теб, защото ти си мъжът, когото желае. Тъй като я обичам твърде много и не мога да пренебрегна желанията й, ще благословя брака ви. Вярвам, че си мъж с достойнство и не би се възползвал от Юланда, затова ти дадох толкова свобода с нея. Нека сега те предупредя — не злоупотребявай с доверието ми преди сватбата. Ако се възползваш от Юланда, ще трябва да отговаряш пред мен.
— Уверявам те, че се отнасям към нея само с изключително уважение и възхищение — отговори Парис.
— Ти не говориш за любов! — Когато Парис се опита да се защити, Джордж вдигна ръка и му направи знак да мълчи. — Много често съм виждал умни мъже, които оглупяват от любов. Най-щастливите и богати мъже, които познавам, не са заслепени от любов към съпругите си, а се отнасят към тях с уважението, което ти проявяваш към Юланда. Нека те посъветвам нещо. Не се бори срещу любовта на Юланда към теб и не се опитвай да я унищожаваш. Позволи й да направи и своя, и твоя живот по-пълноценен и богат. Така ще я направиш щастлива и аз няма да имам причини да се оплаквам от теб.
— Аз също желая само нейното щастие и винаги ще се отнасям към нея като към скъп приятел.
— Тогава нямам нищо против брака ви. Факт е, че от скоро време мисля за промяна. След смъртта на жена ми преди няколко години спазвам стриктно благоприличие заради Юланда. Но сега бих искал да въведа някои промени, за да направя живота си… нека да кажем — по-полезен. На първо време бавачката на Юланда, която със сигурност не бихте искали да остане при вас. Тя е добра и честна жена, но ще се бърка в живота ви. Има една къщичка недалеч от градината, която огражда дома ни. Ще изпратя Лезия там с една или две прислужнички да й помагат. Тя и Юланда ще могат да се виждат, когато пожелаят. Ще е по-добре да започнете съвместното си съжителство с нова прислуга.
— Благодаря ти — каза Парис, доволен от услугата, която му правеше Джордж.
— Освен това — продължи Джордж — имам една малка, но очарователна къща недалеч оттук. Ще я дам на теб и Юланда като сватбен подарък. Украсяването и мебелирането й ще отнеме вниманието на съпругата ти това лято, докато ти си в Италия с Роджър. А през това време ще успееш да натрупаш богатство.
Глава 12
Новините от Нормандия дойдоха неочаквано бавно до Палермо Като че ли тяхната важност бе предизвикала тяхното забавяне и когато пристигнаха, вече бяха изминали два месеца от случилите се събития. Крал Хенри I бе мъртъв. Неговият племенник Стефан най-сетне бе преминал Ламанша и се бе провъзгласил за крал. Благородниците отказваха да подкрепят дъщерята на Хенри — Матилда — като владетелка и нарушавайки клетвата си, се вдигнаха срещу Стефан.
— Сега ще има война в Англия — каза Алейн, когато чу за всичко това. — Матилда няма да се откаже от трона без съпротива. Не когато нейният баща й го бе обещал и не след като има син, който да я наследи. Трябваше да бъда в Уортъм сега при моя баща. Парис, ние и двамата трябваше да сме там.
— Не можем да се върнем — противопостави се Парис, — не още. Ние се заклехме на Роджър и сме му длъжни. Вместо да се отправим към Англия, сме задължени да защитаваме Италия — аз с Роджър, а ти с Джордж.
— Знам това. — Алейн с неохота потисна желанията си. — Не, харесвам благородниците от Англия, но няма да наруша клетвата, която дадох, и никога няма да се откажа от намерението си един ден да се върна в Англия.
Алейн нямаше да се откаже и от мечтата си да види Джоан отново, да помилва златните й коси и нежното лице, да се огледа в сапфиреносините й очи. Споменът за Джоан го караше да гледа с пренебрежение на всички сицилиански красавици, които срещаше. Той дори отказа да се ожени за дъщерята на един от братовчедите на Джордж, твърдейки, че се е заклел никога да не встъпва в брак.