За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
По-късно обаче тази измислица бе станала ненужна. Роджър предложи на Алейн да вземе за съпруга една знатна дама, която щеше да бъде награда за вярната му служба. В личен разговор Алейн обясни на Роджър за Джоан и как тя бе омъжена за най-добрия му приятел и братовчед. Роджър, все още страдащ по покойната си съпруга кралица Алвира, разбра чувствата на Алейн.
— Съветниците ми настояват да се оженя отново. Те също смятат, че най-подходяща за мен е византийската принцеса, защото така ще имам още един съюзник срещу Римската империя. Но аз не искам друга жена. Прости ми, Алейн. Не знаех за тази твоя любов. Сега излиза, че ние двамата имаме нещо общо. Така, както аз не искам да бъда оженен насила, и ти не искаш да бъдеш насилван. Ако все пак промениш желанието си в бъдеще, просто ми кажи и ще направя за теб всичко, което е по силите ми, а междувременно продължавай да бъдеш верен на мен и на Джордж.
Последните думи на краля не бяха необходими, тъй като за Алейн не бе тежест да служи на Сицилия. Имаше много неща, които можеше да научи от Джордж, а будното му съзнание бързо научаваше всичко за законите и обичаите, които царуваха на острова. В престоя си от една година той вече бе създал добри приятелства. На първо място бяха Роджър и Джордж, но имаше и други като Абдул Амид — кралския мисионер, който бе разговарял с него и приятелите му през първия ден, прекаран в Сицилия. Алейн не намираше за странно да нарича един арабин свой приятел и да се наслаждава на компанията на Абдул Амид.
Имаше, разбира се, и жени, но не много. Всички те бяха с тъмни кожи и тъмни очи и не му напомняха за образа, който таеше дълбоко в сърцето си. Като всеки млад мъж той се нуждаеше понякога от тях, бе мил и им плащаше добре, но нито една не се задържаше за дълго в мислите му.
Парис бе по-голям щастливец, тъй като сърцето му бе изцяло в Сицилия. Положението му се улесни след един дълъг разговор с Джордж. Парис престана да ругае себе си и да се възприема като пресметлив глупак. Вместо това той оцени възможностите, които щяха да му бъдат предоставени при един евентуален съюз със семейството на Джордж от Ентайх. Самата Юланда бе невероятно жизнерадостна и приветлива, което го правеше щастлив. Знаейки, че изкушението ще е твърде голямо и за двамата, той си обеща да не остава насаме с нея преди сватбата. Опитваше се да запази девствеността й за самия себе си. А и тя бе твърде заета и не им оставаше време да флиртуват.
— Тео Джордж реши, че сватбата трябва да е след две седмици, преди да са започнали великите пости — съобщи Юланда. — Още толкова много неща трябва да се направят. Имам нужда от нови рокли и диадеми, а шивачките едва ли ще успеят да се справят навреме. Не мога да имам и нова къща преди сватбата, а не знам дали искаш да прекараме първата си брачна нощ тук, в къща, която не е наша.
— Не се тревожи, мила.
Парис взе ръцете й и ги поднесе към устните си, а после много бързо целуна нейните — стремеше се Лезия и останалите да не забележат действията му. Къде бяха всички тези жени, когато Юланда бе толкова лесно достъпна за него? Дали Юланда, или чичо й бяха осигурили тяхното отсъствие? Това всъщност не го интересуваше толкова. Той не обичаше Юланда, но я харесваше много и щеше да се ожени за нея. Парис дълго бе мислил за онези благороднически бракове, при които родителите уреждат всичко и свързват в съюз две съвсем непознати едно на друго същества. Представяйки си, че съдбата му можеше да бъде и такава, той потръпна. Знаеше, че няма причини да се оплаква от каквото и да било.
— Юланда, не трябва да се тревожиш за къщата. Аз ще се погрижа за това.
Парис бе разговарял с Джордж, който въпреки заетостта си винаги намираше време да се занимава с проблемите около Юланда, а също и с тези на многобройните си роднини, които живееха в Палермо. Той изпрати някои от своите слуги да почистят новия дом на влюбените. Всичко щеше да бъде готово няколко дни преди сватбата.
Уверен, че всичко около къщата върви както трябва, Парис отиде до пазара, откъдето купи кръгла маса и два стола с удобни облегалки, към които добави и сини копринени възглавнички. Той взе и едно арабско килимче в червено и синьо. След като изпрати всички тези предмети в новия си дом, купи едно прекрасно бижу и няколко други подаръка за Юланда. Всичко това щеше да прибави към перлените огърлици и другите скъпоценности, с които се бе сдобил по време на битките през изминалото лято. Тези битки му изглеждаха толкова далеч сега, като нереални, и той ги бе оставил някъде дълбоко в паметта си. Така можеше да се радва само на плячката, спечелена от тях, и в настоящия момент това не му причиняваше болка. Баронът на Аскол и я бе щастлив, защото имаше положение, собствена къща и достатъчно златни монети в джоба си, че да може да купи каквото си пожелае. Той даде перлената огърлица на Юланда, а останалите неща остави, за да й ги подари друг път.