За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
— Това е, което исках да обсъдим двамата — каза Юланда. — Няма да е толкова трудно да намерим място за чичо Еймбрас. Той вече си има такова. Може да дойде тук. Имаме достатъчно стаи, а и не мисля, че той ще има нещо против романтиката, която цари между съпруг и съпруга. Вземи предвид и това, Парис — когато заминеш отново за Италия, а това ще е съвсем скоро, чичо Еймбрас ще бъде една чудесна компания за мен и няма да се чувствам самотна.
— Ти си склонна да направим това? Да го вземем тук, в нашия дом? — изненада се Парис.
— Какво значи това „да го вземем тук“! — Юланда бе ядосана. — Как се осмеляваш да кажеш подобно нещо? Чичо Еймбрас е част от твоето семейство, а следователно и от моето. Разбира се, че искам той да дойде тук. През деня ще може да ползва библиотеката на тео Джордж, а нощем ще бъде спокоен, далеч от двете метреси на тео. Парис, престани да ми се смееш! Отвратителен си!
— Не се смея на теб. Аз съм във възторг — ти си забележителна жена, Юланда. Добре, щом така искаш чичо Еймбрас ще дойде при нас. Ще говоря с него утре. А сега ми кажи какво беше това за романтиката между съпруг и съпруга?
Глава 13
Дните ставаха все по-къси и това означаваше, че горещото сицилианско лято е към своя край. В Италия ситуацията не се променяше. Дългоочакваното нападение на император Лутер си остана само предположение. Независимо от обстоятелствата обаче за Парис бе дошло времето, когато отново трябваше да потегли към континента и да посети владението си в Асколия. Последната нощ, през която той бе в дома си, прекара с Юланда и Еймбрас както обикновено. Те вечеряха и Еймбрас помоли да го извинят веднага щом приключи с храната. Под претекст, че има работа, той се върна в стаята си и прекара остатъка от вечерта там.
— Горкият човек! — Юланда гледаше в посоката, в която той изчезна. — Прибра се в стаята си, защото иска да ни остави да прекараме тези последни мигове заедно насаме.
— Нека тогава се възползваме от това. — Парис стана от масата и й подаде ръка: — Ела, скъпа моя, време е да си лягаме.
— Парис, слънцето все още не е залязло напълно! — Юланда поклати пръст. — Колко си развратен.
— Ще дойдеш ли с мен? — Парис очакваше положителен отговор, но не бе сигурен в каква форма ще му бъде даден той. Юланда умееше по изключително съблазнителен начин да се шегува с него точно когато лежаха голи в леглото. А и не само в леглото. Често тя изгаряше от желание да усети ръцете му около себе си. Тогава решаваше, че спалнята е твърде далеч, и сядаше върху него, докато бяха на градинската пейка. После скриваше с диплите на полите си това, което правеха.
Парис знаеше, че е благословен сред много други мъже. Юланда го обграждаше с любов и двамата прекарваха много часове, отдадени на страстта си. Странно, но тази вечер тя не му бе приготвила никаква шега. Просто сложи ръката си в неговата и го последва.
Парис тихо й шепнеше нежни слова. Всяко негово докосване пораждаше неизменна сладост Юланда се носеше върху вълните на опиянението, когато прекъсна съпруга си.
— Парис, искам да ти кажа нещо.
— Не може ли да почака това нещо?
— Дълго се колебаех дали да ти го кажа. Не искам да се тревожиш за каквото и да било, когато си далеч от тук, но все пак мисля, че трябва да знаеш. Ако искам да бъдеш честен към мен, аз също не бива да имам тайни от теб.
— Чакай да позная какво си направила. Купила си някой ужасен предмет за къщата? — измърмори той, продължавайки да я целува. — Или си поканила някой поп да живее при нас? Има много такива, които ти причиняват куп вреди, докато не ги поканиш в дома си. Но как ще обясним подобна ситуация на Роджър? Ще обсъдим въпроса по-късно.
— Парис, аз съм сериозна.
— Хъм. — Той не бе особено заинтересован от това, което щеше да му каже тя. Тя измисляше „нещо важно“, което трябва да му съобщи всеки ден — че е прибрала ранена котка или е довела някоя просякиня, която да използва за прислуга, или пък е поканила група чужденци да им гостуват за няколко дни. Синдромът „ранена птичка“, с който се бе срещнал при първата им среща, продължаваше и при съвместния им живот. Голямото й сърце, което обичаше толкова силно него, обичаше и целия останал свят. Той не можеше да я обвинява за това, нито да ревнува, знаеше, че най-силна и страстна любов тя изпитва към него.