За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
Както Алейн бе казал, имаше много мъже и щеше да има други, които искаха да се оженят за нея.
Ако откаже всичките предложения, Джордж щеше да й каже, че тя отдавна трябва да е омъжена и дори да бъде вече майка и че само заради благоразположението му е все още мома. Така или иначе, Юланда вярваше, че преди началото на лятото тя ще се омъжи. Единствено от нея зависеше дали ще се омъжи за този, когото обичаше и желаеше. Тя знаеше начин, по който щеше да постигне това, което искаше. Щеше да подари на Парис най-безценния подарък. Щеше да му подари девствеността си.
Слънцето не можеше да прогони студа. Вятърът след бурята бе още по-силен и развяваше пелерините на мъжа и жената, които стояха далеч от брега, под хълмовете, защото там бе по-топло.
— Твърде много се отдалечихме — викна й Парис и спря коня си. — Джордж ни очаква по обед, а и нямам никакво желание да обяснявам на бавачката ти причините за закъснението. Лезия изобщо не хареса идеята да дойдеш с мен.
— Не обръщай внимание на Лезия — каза Юланда. — Тя е недоволна от всичко, което правя. Нека починат конете тук, преди да тръгнем обратно.
Юланда не остави време на Парис да протестира. Тя позволи на коня си да пие от една локва. После сама се настани върху една скала, която бе защитена от вятъра.
— Тук е по-топло, Парис. Ела и седни до мен. О, ела тук. Изглеждаш глупаво там върху коня си.
Парис бе честен мъж. Юланда се чудеше дали, след като веднъж бе отказал да я целуне, когато бяха сами, сега щеше да устои на това, което възнамеряваше да му предложи. Тя огледа тревата, храстите и скалите наоколо. Преценяваше мястото, което бе избрала, за да му даде себе си. Не се интересуваше от това, че не бе романтично. Парис щеше да го направи такова.
— През лятото тук ще бъде адски топло — каза тя, когато той седна до нея. — Сега е чудесно, не мислиш ли? Като в малка стая е. И студеният вятър не се усеща тук.
— Това, което ти наричаш студено, изобщо не е такова за мен — каза той.
— Би ли ми говорил за нещо друго, освен за времето? — изнедоволства тя. Бе нетърпелива да осъществи това, което бе замислила. — Не искам да ми говориш и за битките, в които си участвал, нито за тези, които предстоят. Парис, съвсем никакви чувства ли не изпитваш към мен?
Той сви крака и обгърна с ръце коленете си. Когато го видя, че сяда на разстояние от нея, Юланда помисли, че ще изкрещи от раздразнение, от нервност, че той се отнася с нея пренебрежително. Трябваше да я желае поне малко! Не може да е съвсем безразличен.
— Аз съм амбициозен — проговори той най-сетне.
— Радвам се да го чуя.
Юланда не хареса отговора му. Тя очакваше да чуе нещо за тях двамата, но и какъвто и да е разговор бе по-добре от никакъв. Тя се хвана за думите му:
— Мога да ти помогна да се издигнеш.
Парис я погледна в очите.
— Няма да е честно от моя страна да се възползвам от теб, за да постигна целите си. Не мислиш ли и ти така, Юланда?
— Миналата пролет поисках от теб да ме целунеш. — Тя преодоля страха си, че при подобен разговор той би се качил на коня си и би я оставил сама. — Сега ще ти кажа, че ако ти не ме целунеш, аз ще те целуна.
— Някой друг мъж не би се поколебал — мърмореше Парис толкова тихо, че почти само той се чуваше. — Защо аз го правя?
— Да, защо? — попита тя, молейки се думите й да не го ядосат — Защо толкова упорито се бориш срещу това, което искаш и което знаеш, че и аз искам?
— Защото имам навика добре да премислям обстоятелствата, преди да действам. — Той едва изрече тези думи и хвана брадичката й, обръщайки лицето й към себе си: — Ти си невероятна.
— Ще ме принуждаваш ли да ти задавам още въпроси — прошепна тя, — или ще ме целунеш?
Очите му светнаха, той се усмихна.
— След като стигнахме дотук, мога ли да не го направя? — попита той и докосна устните й.
След дългото му колебание тя не знаеше какво да очаква от целувката му. Със сигурност не си бе представяла, че между тях ще пламне подобна страст Юланда обви ръце около него и прокара пръсти през черната му коса. Тя усети, че ляга по гръб, а тялото му притиска нейното. Бе обхваната от внезапна сладост при допира с твърдата му мъжественост. Цялото й същество обаче бе съсредоточено към устните й, към неговите устни и неговия език, пробиващ си път и докосващ нейния. Целувката му остави Юланда без дъх. Тя усети непознати, неподозирани желания. Искаше й се да бъде още по-близо до него, да бъде част от него.
Той целуваше шията й, ръцете му докосваха гърдите й, останала без дъх, тя мълвеше името му.