За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
— Като онзи следобед на хълмовете — промърмори. — Без дрехи е толкова по-хубаво.
— Хубавото предстои. — Парис се разтапяше от страст. Точно сега той не би спрял за нищо на света, дори ако от това зависеше животът му. Контролът, който се бе опитал да си наложи, се стопи за миг.
Леко усмихвайки се, легна до нея и я притегли към себе си, изпълнен с желание. Ръцете му се движеха, милваха нейната нежна, кадифена кожа, устните му покриха с целувки нейните, езикът му търсеше сладостта на нейната уста. След миг той плъзна ръката си надолу под гърдите й, мина нежно по плоския корем и слезе надолу между бедрата й, а пръстите търсеха нейната топла женственост. Юланда потръпна от неговото докосване, а тялото й започна да се отдръпва от неговото. Той бързо махна ръката си от там. Не искаше да я плаши. Тя трябваше да изпита същото удоволствие, което и той, и да усети сладостта на любовта. Затова плъзна ръката си отново нагоре, милвайки гърдите й, и отново надолу, галейки бедрата й, докато накрая я почувства отново отпусната до него. Тялото й се притискаше към неговото, посрещаше го и му се доверяваше.
Парис прехвърли тежестта на лактите си, премести бедрата си между краката на Юланда, а тъмната му глава се наведе надолу, за да погали зърното й с език, след това се повдигна и отново намери устните й, хапейки ги нежно, докато те се разтвориха жадно и обхванаха неговите.
Нежно, внимателно, той се плъзна надолу, готов да влезе в нейното тяло, а бедрата му се люлееха леко до нейните. Юланда не бе първата девственица, която обладаваше. Той знаеше, че всяко нетърпение или грубост от негова страна щяха да бъдат болезнени за нея. Затова си наложи да действа бавно, макар да бе мъчително за него. Челюстите му бяха стиснати, а устните — побелели от усилие да контролира страстта си. Той влезе нежно в нея, а стенанията й ставаха все по-силни, по-настойчиви и по-бързи. Лицето й пламна, а тялото й се извиваше под неговото. Най-после той изостави своята предпазливост и потъна напълно в нея. Мъчителното търпение, което бе наложил на тялото си, бе възнаградено от радостния и страстен прием, който тя му даде.
Очите на Юланда бяха изпълнени с учудване, докато вълна от удоволствие се разля по цялото й тяло. Силната болка не можеше да намали екстаза. В почуда, когато това чувство накрая заглъхна, тя се вгледа в тъмнокосата глава на Парис, заровил лице в рамото й, движещ се бясно в нея. Желаейки и той да изпита същото, тя покри черната му коса с целувки, обгърна силно с ръце врата му, свивайки инстинктивно коленете си нагоре, за да му позволи да влезе по-дълбоко в нея. В ритъма на пулсиращото си сърце, тя почувства как той потрепва в ръцете й, от гърдите му се изтръгна тих стон, преди да се отпусне тежко притихнал върху нея. Тя внимателно погали с ръка гъстата му черна коса, отметна един кичур от влажното му чело и го целуна нежно, искайки да благодари, но не бе сигурна в думите си.
Най-после Парис вдигна главата си, една ленива усмивка се появи на лицето му и той целуна още веднъж устните й.
— Колко странно и красиво е всичко това — прошепна тя, едва събрала сили да говори. — Обичам те, Парис.
— Не съм и мечтал за жена като теб. Ти си неоценима, Юланда, истинско съкровище.
— Обичам те, Парис. — Тези нейни кратки, прости думи отвориха вратите към сърцето му, така както нищо друго не би успяло. Сега той знаеше, че може да довери на тази жена всичко, дори и най-съкровените си тайни.
— Освен Алейн, отец Еймбрас и мъртвия Крайспън, досега не съм обичал никой друг — призна той. — Бях третият син в семейството и родителите ми не ми обръщаха никакво внимание, тъй като винаги бяха привлечени от по-големите ми братя. Когато бях малко момче, майка ми бе толкова студена към мен, че аз реших никога да не разчитам на жена.
— Можеш да разчиташ на мен. Никога не бих се възползвала от теб, не бих те наранила, защото те обичам.
— Юланда, аз не съм сигурен дали ще мога да те обичам така, както ти ме обичаш, и така, както заслужаваш.
— Аз ще те науча да обичаш. Не е нужно да казваш нищо, докато не дойде от сърцето ти. Когато го кажеш, а аз съм сигурна, че с времето ти ще се промениш и ще го направиш, думите ти трябва да са истински. Не ме лъжи за чувствата си. Това е единственото обещание, което искам от теб.
— Как е възможно да знаеш толкова много за любовта? — попита той, вярвайки, че обещанието, което тя изисква от него, ще бъде по-трудно за изпълнение от всички други клетви.