За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
— Парис — проплака, привличайки го отново към устните си. — Чаках те толкова дълго, толкова дълго! О, Парис, Парис, докосвай ме.
Тя трудно разбираше това, което той мълвеше. Но Парис знаеше. Той не мислеше, че тя е целувана от мъж, и сега се наслаждаваше на страстта й. Видя как цялата се изчерви, когато обхвана гърдите й. През вълнената рокля можеше да почувства как зърната й набъбнаха. Тя усилено търсеше ръцете му, притискаше се към него и после разтвори бедра, предлагайки му себе си.
Парис можеше да я притежава. Тя му подаряваше най-сладкия, най-безценния дар. Точно сега и тук тя лежеше под него, стенейки, готова да го приеме.
— Парис — никога името му не бе звучало толкова прекрасно. Гласът й трепереше, тя дишаше учестено.
— Парис, не знам как, но ми помогни. Изгарям, Парис, Парис, моля те, моля те, помогни ми.
Той самият изгаряше. Вдигна тежката вълнена пола и ръката му си проправи път между бедрата й — мястото бе меко и топло. Пръстите му докоснаха копринения триъгълник. Юланда му се отдаваше цялата — стенеща, притискаща се към него. Когато навлезе по-дълбоко, той бе възпрян от бариерата, която пазеше нейната девственост. Не, той не можеше да го направи. Не можеше да я нарани, не и когато тя му се отдаваше безрезервно и с пълно доверие. Парис имаше достатъчно опит с жените, за да знае как да задоволи една, без да се възползва от нещо, което по право не му принадлежи. Движейки пръстите си в нея, той наблюдаваше нарастващата й възбуда. Така бързо я доведе до оргазъм.
В този миг Парис не мислеше за последствията. Искаше единствено да я дари със сладостта, за която и сам копнееше.
— О, Парис, колко е прекрасно, красиво… Не съм и мечтала дори, никой не ми е казвал… А не желаеш ли да направим…? — Тя спря за миг, пламнала от червенина, но после продължи уверено: — Лезия ми е казвала какво трябва да направи мъжът в такъв момент, а ти не го направи. Парис, ако желаеш, аз няма да се противя. Дори мисля, че ще ми хареса, но не и ако съм с друг мъж. Не бих понесла друг мъж, освен теб, да ме докосне там.
— Спри! — Той стисна зъби, борейки се с изгарящото го желание, което го караше да легне върху й и да се възползва от предложението й. Знаеше, че трябва веднага да стане, докато все още можеше да се контролира. Но тя го бе прегърнала и той не искаше да я остави да си отиде. Бе толкова нежна и ранима в прегръдката му. Не, Парис не можеше да си представи как друг мъж би я докосвал. Никога! — Спри, Юланда! Не мога да се възползвам от теб по подобен начин, ако не сме женени. Ти не си някоя курва от таверна, която мога да притежавам тук на скалите, където всеки минаващ ще ни види. Това, което вече направих с теб, е достатъчно лошо. Срамувам се от постъпката си. Не бива да се повтаря.
Парис се изправи на крака, а тя остана така, че той можеше да види всичко, което иначе полата скриваше. Все още объркана от преживяното, Юланда се вгледа в очите му и изчака той да заговори отново.
— Първия път, когато наистина ще те притежавам — каза й Парис, — трябва да се намираме в брачно ложе, да сме благословени от отец Еймбрас и Роджър, Джордж и всички останали благородници да знаят, че сме мъж и жена.
— Това значи ли, че трябва да встъпим в брак? — прекъсна го тя. Сега, в този миг, тя получи обещание за това, което толкова много искаше, и се чувстваше точно толкова изплашена, колкото изглеждаше.
— Ще говоря с Джордж днес следобед — отговори Парис.
— Сигурен ли си, че го искаш? — попита тя, припомняйки си, че той не я обича. Това й причиняваше болка, но каза това, което смяташе за редно. — След като съм все още девствена, ти не си задължен да се жениш за мен. Не искам да бъдеш нещастен, Парис.
— Ако скоро не се оженя за теб — каза той, — ще започна да се отнасям с теб като с курвите от някоя таверна и тогава ще намразя себе си. Това е, което ще ме направи нещастен, истински нещастен.
Парис й подаде ръка, за да се изправи на крака. После й помогна да се настани на седлото.
— Парис, с всяка курва, която срещаш, ли преспиваш? — Тя се постара да звучи засегната. От клюките, които бе чувала да се разнасят между младите омъжени жени, знаеше, че мъжете обикновено бяха неверни, а съпругите не се противопоставяха. Тя не мислеше, че ще понесе мъката, ако Парис търсеше удоволствия извън брачното ложе. Той трябваше да е разбрал съкровените чувства, които тя таеше към него, и да знае, че не би понесла, ако той има извънбрачни връзки.
— Не. Защо? — отговори той озадачен от въпроса й. — Не лягам с всяка срещната повлекана. Избирам само най-добрите, най-хубавите.
Сега Юланда знаеше, без да е нужно да задава повече въпроси, че той ще й бъде верен. Благодари му за безмълвната клетва по единствения начин, който знаеше.