За любов и чест

— Всички тези подаръци улесняват работата ни, въпреки че ми харесва да ходя с теб на пазар — рече Юланда на съпруга си. — Интересно е да откриваме неща, които харесват и на двама ни, а и ти си ненадминат при сделките, Парис.

Двамата влюбени почиваха в градината, която Юланда за няколко седмици превърна в райско кътче, изобилстващо от екзотични цветя и храстчета. В центъра й бе фонтанът, който пръскаше струйки вода.

Парис се усмихна непринудено. Радваше го топлият вечерен бриз и присъствието на красивата му съпруга. Животът бе чудесен. Жестокостите на войната бяха толкова далеч, въпреки че той често се сещаше за Алейн, който отново бе в открито море като капитан на един от корабите, участващи в обсадата при Неапол.

— Скъпи мой, имаме един малък проблем — съобщи Юланда, нарушавайки тишината. — Отнася се до отец Еймбрас. Той ме помоли да го наричам чичо, както правите ти и Алейн.

— Надявам се, че не е болен. Трябваше да отида при Джордж този следобед, но имах работа в кралския дворец. Какво не е наред? Защо не ми каза веднага?

— Първо мислих за това, как можем да му помогнем. Не, чичо Еймбрас не е болен, но е някак си разтревожен. Къщата на тео Джордж е достатъчно голяма, за да може да намери усамотение, но все пак ситуацията го кара да се чувства неудобно особено през нощта.

— Каква ситуация? — Парис бе учуден, че тя толкова дълго увърта, без да дойде направо на въпроса. — Кажи ми най-сетне, Юланда.

— Ако се колебая, то е, защото самата аз съм малко объркана — обясни тя. — В спомените ми тео Джордж не е останал като такъв човек. Никога преди не е правил подобни неща.

— Какви неща? — запита Парис с нарастващо нетърпение.

— Тео Джордж е приютил две метреси. Държи ги при себе си в къщата.

— Две? Та той е почти на петдесет. Господи, те ще го изтощят и той няма да бъде годен да служи на крал Роджър — Парис избухна в смях, но видя неодобрителното изражение на Юланда и спря, опитвайки се да обясни. — Когато Джордж и аз разговаряхме за тази къща, той спомена нещо за промяна в начина на живот, така че аз не съм съвсем изненадан. Той е вдовец, Юланда, и сигурно е криел интимната страна от живота си, докато ти си била в къщата. Той има право на малко лично щастие, след като вече не е отговорен за млада девица. Но все пак две жени наведнъж? — накрая Парис не се сдържа и избухна в гърлен смях.

— Любими, не можеш ли да бъдеш малко по-сериозен? — оплака се Юланда. — Чичо Еймбрас живее в тази къща. Той не влиза в контакт с жените, но знае за каква цел са те там и тяхното присъствие го обижда. Сигурна съм, че не би се оплакал от тео Джордж, не каза нищо и на мен, но знам, че не му е приятно. Мисля, че чичо Еймбрас ще иска да се премести някъде другаде, ала това е невъзможно, защото Роджър не позволява на католическата църква да строи големи общежития в Сицилия.

— И за това има основателни причини — каза Парис. — Роджър твърди, че католическите свещеници са нетолерантни към останалите вери. Ако им даде свобода да построят свои манастири, те ще започнат да изявяват претенции към представителите на гръцката църква. Това би означавало край на мира в кралството на Роджър. Ако чичо Еймбрас иска да напусне дома на Джордж, освен в католическата катедрала в Цефалия, не мога да си представя друго място, където той ще се чувства добре. Най-важно е да му намерим място, което ще му харесва и където ще бъде като у дома си.