Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Може би полковник Сейнт Симон щеше да й заеме малко пари. Това беше чудесен претекст да го потърси. Тя въздъхна примирено и облече старите си дрехи. Синьората беше почистила кървавите петна от панталона й, но той беше толкова износен, че вече не ставаше за нищо. Е, поне кожата и косата й бяха чисти.
Тамсин се разгледа в стъклото на прозореца, което служеше за огледало. Не изглеждам зле, каза си доволно тя. Чувстваше се лека и пречистена, сякаш преживеният в Бадахос ужас я бе освободил от гнойно огнище. А някъде дълбоко в нея трепкаше плахо пламъчето на радостта и облекчението, че Джулиън Сейнт Симон бе излязъл жив и здрав от този ад. И това пламъче нямаше нищо общо с факта, че оцеляването му беше много полезно за плана й.
Тя пое дълбоко въздух и усети приятния аромат от кухнята. Най-добре веднага да слезе долу.
Сеньората беше приготвила пикантна супа от зеле, картофи и чеснов салам и остана много доволна, когато младата жена изяде две големи чинии с няколко филии хрупкав хляб. След хубавото ядене Тамсин усети прилив на сили и се почувства готова за нови подвизи. Отиде да вземе Цезар, възседна го и препусна към войнишкия лагер да търси полковника.
През това време обаче той се намираше в главната квартира на Уелингтън. Още докато обхождаше лазарета, дойде пратеник от главнокомандващия със заповед да се яви веднага в щаба.
Херцогът беше в отвратително настроение. Удовлетворението от победата беше помрачено от загубата на стотици и хиляди добри войници и офицери, а решението да позволи на оцелелите да плячкосат победения град не можа да го утеши за загубата. Също като Сейнт Симон, и той вярваше, че ако градът Бадахос се беше предал навреме, и двете страни щяха да си спестят неописуеми страдания. Съзнаваше също, че ако през януари беше дал жесток пример с град Куидад Родриго, вчерашната трагедия може би нямаше да се повтори. Но общественото мнение нямаше да подкрепи екзекуцията на гарнизон, който се бе предал, макар че приемаше с безучастие грабежите и насилията в завзетите градове.
— Джулиън, трябва да поговорим за Ла Виолет — заговори направо той още щом полковникът влезе в стаята. — Размислихте ли?
— Нямах никакво време — отговори честно Джулиън. — Но отговорът ми е съшият, сър. В никакъв случай не мога да поема подобно поръчение.
Уелингтън се намръщи и се заразхожда неспокойно из стаята, скръстил ръце зад гърба си.
— Имаме спешна нужда от сведенията й, Джулиън. Това лято ще изгоня французите от Испания и през есента ще навляза във Франция. Непременно трябва да узная разположението на планинските проходи, защото имам нужда от свобода на движение. Освен това ми е необходима постоянна връзка с партизаните. Само Виолет може да ми осигури това, не разбирате ли!
— Не го оспорвам — отговори кратко Джулиън, обзет от странното чувство, че е притиснат до стената. — Въпреки това съм убеден, че тя би могла да ни продаде тези сведения на друга цена, вместо да иска душата ми — обясни хапливо той.
— О, това е безобразно преувеличение! — възмути се Уелингтън. — Тя иска шест месеца от живота ви, това е всичко. — Той погледа полковника с присвити очи. — Прощавайте, но ми се струва, че малката имаше определени основания да смята, че ще се съгласите с предложението й.
— Няма никакви основания — възрази твърдо Джулиън. — Тя не може да има претенции към мен, в нито едно отношение!
— Разбирам. — Уелингтън се почеса по носа. — Е, вече всички разбрахме, че тя е необикновена млада жена.
— Тя е само една коварна и крадлива наемница — отговори безизразно полковникът. — Нямам намерение да участвам в игричките й. Обзалагам се, че ако й предложите достатъчно пари, ще ви каже всичко, от което имате нужда, без да й мигне окото.
— Може би, но аз се съмнявам… Искате ли чаша червено вино? — Херцогът посочи гарафата, оставена на масата.
— Благодаря — отговори предпазливо Джулиън. Знаеше, че още не е спечелил битката. Взе чашата и кимна.
— Както казах, аз се съмнявам — продължи спокойно херцогът, сякаш не бяха прекъсвали разговора си. — Според мен момичето знае цената си и няма да се откаже от онова, което си е решило. Тя иска само едно… и, кълна се в бога, аз не мога да я обвинявам за това! Бедното дете е съвсем само на света, а надали има и деветнайсет години. Какво бъдеще я очаква тук, след като няма нито приятели, нито семейство?
Джулиън отпи от виното си. Припомни си отчаянието и болката на Тамсин и не можа да намери думи за отговор. Въпреки това беше убеден, че „бедното дете“ не е подходящо описание за осиротялата дъщеря на Ел Барон и английската му спътница.
— Сигурен съм, че тя ще намери семейството на майка си — продължи сериозно херцогът. — Но за нея ще бъде много по-добре, ако се представи по подобаващ начин. Така ще изглежда по-убедителна, не намирате ли?