Любов по неволя

Ужасът в гласа й го развесели.

— Успокой се, Лавиния. — Седна бавно, като си остави достатъчно време да целуне вътрешната страна на голите й бедра.

— Тобиас!

— Чувам те, мисис Лейк. Ако не понижиш малко глас, ще те чуят и кочияшът, и лакеят отзад.

— Побързай. — Тя седна и задърпа корсажа си. — Всеки миг ще спрем. Божичко, надявам се да не сме изцапали възглавниците на мисис Доув. Какво ще си помисли за нас?

— За мен е все едно какво си мисли мисис Доув. — Тобиас пое дълбоко аромата на страстта им, който все още изпълваше вътрешността на каретата. — Тя вече не ни е клиентка, както знаеш.

— За бога, Тобиас, тя е дама от висшето общество. — Лавиния стегна корсета си и с бързи трескави движения оправи деколтето на роклята. — Сигурна съм, че не е свикнала да използват елегантната й карета като евтино наемно возило.

Той я гледаше, без да е в състояние да потисне чувството на дълбоко задоволство. Жълтата светлина на фенера танцуваше по разрошената коса и позлатяваше червените кичури. Бузите й бяха зачервени, а лицето бе огряно от топло сияние, което не можеше да се скрие.

Ала в очите й имаше паника.

— Надявам се, че не се срамуваш — изрече тихо той. — И не те страх, че мисис Доув ще си помисли, че не си дама, ако разбере какво се е случило в каретата й.

Лавиния все още се занимаваше с корсета си.

— Сигурно ще си помисли, че не съм по-добра от жените, които се мотаят из Ковънт Гардън по всяко време на деня и нощта.

Тобиас вдигна рамене. Все още беше в плен на задоволството и не си блъскаше главата с такива дреболии.

— Какво те е грижа? За мен е все едно какво си мисли тя за нас.

— Не искам никой клиент да ме смята за лека жена.

— Тя е бивша клиентка.

Лавиния гневно стисна зъби.

— Много добре знаеш какво имам предвид. В нашата професия е важно да станеш известен чрез устна пропаганда. Не можем да пускаме обяви във вестниците, нали? Разчитаме само на препоръките на доволните клиенти.

— Лично аз в момента съм напълно доволен. Това важно ли е?

— Разбира се, че не. Ти си моят делови партньор, не си ми клиент. Недей да ме дразниш, Тобиас. Много добре знаеш, че не мога да допусна мисис Доув да разкаже на приятелите си, че не съм нищо повече от… от…

— Не си такава — отговори енергично той. — И двамата го знаем. Защо тогава да се задълбаваме в темата?

Лавиния примигна, сякаш не бе проумяла този прост въпрос.

— За мен е важен принципът.

Тобиас кимна.

— И преди си говорила за принципи. Предполагам, че са важни за теб. Но това е нещо съвсем друго. То е въпрос на разум. Не искам да ти стане навик да не вземаш пари от клиентите си, когато са извършили нещо, което не е в съгласие с принципите ти. Ако мисис Доув все пак реши да ти изпрати известна сума, въпреки всички лоши думи, които си разменихте тази вечер, аз те съветвам настойчиво да я приемеш.