Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Едва сега осъзна истинското значение на случилото се тази нощ. Може би никога вече нямаше да види Тобиас.
Чувството за предстояща загуба, което я обзе, беше болезнено. Какво ставаше с нея? Би трябвало да бъде благодарна, че той ще изчезне от живота й толкова скоро. Заради него беше загубила заслуженото възнаграждение за две седмици работа.
Ала незнайно по каква причина не изпитваше нищо друго освен съжаление.
Нададе тих вик, отметна одеялото и го прегърна.
— Тобиас!
Устните му завладяха нейните.
Първата им целувка бе разпалила искрите. При докосването на устните му те се възпламениха и се разгоряха в парещ, заслепяващ огън. Никога не беше преживявала прегръдката на мъж по такъв начин. Преживяното с Джон по време на краткия им брак беше като сладък сонет от изискани, безпредметни чувства, твърде извисени за този свят. Докато онова, което преживяваше с Тобиас, я изпълваше с неописуемо желание и възбуда.
Тобиас отдели устни от нейните и покри лицето и шията й с нежни целувки. Тя се отпусна на възглавниците и наметката й се разтвори. Усети ръката му върху крака си и се запита как се е промъкнал под полата й, без да го усети.
— Но ние почти не се познаваме — пошепна задъхано.
— Напротив, напротив. — Топлите му пръсти се плъзгаха по вътрешната страна на бедрата й. — Обзалагам се, че през дните в Рим научих за теб много повече, отколкото много съпрузи знаят за жените си.
— Безкрайно ми е трудно да го повярвам.
— Ще ти го докажа.
Лавиния го зацелува с нарастваща страст.
— И как ще го докажеш?
— Я да видим откъде да започна… — Той се зае да развързва шнуровете на корсажа й. — Знам, че обичаш да правиш дълги разходки. Вървял съм с мили след теб.
— Това е здравословно. Дългите разходки са отлични за здравето, сър.
— Знам също, че обичаш поезията.
— Защото онази вечер видя книгите в библиотеката ми.
Той помилва сребърната верижка, която висеше на шията й, и целуна зърното на гърдата й, което веднага щръкна.
— Знам, че не си позволила на Помфри да те направи своя любовница.
Последните думи я обляха като леден душ. Тя се вцепени. Пръстите й се вкопчиха в раменете му. В погледа й светна ужас.
— Знаеш за Помфри?
— Всички в Рим познават Помфри. Прелъстил е почти всички вдовици в града и цял куп съпруга в добавка. — Тобиас целуваше долчинката между гърдите й. — Но ти отхвърли категорично предложението му.
— Лорд Помфри си има жена. — Божичко, какъв добродетелен аргумент! Прозвуча прекалено суховато даже в собствените и уши.
Тобиас вдигна глава и очите му просветнаха под слабата светлина на фенера.
— Обаче е много богат и винаги щедър с любовниците си. Щеше да направи живота ти много приятен.
Лавиния потрепери от отвращение.
— Не мога да си представя нищо по-неприятно от прегръдките на Помфри. Той е любител на чашката и когато се напие, не може да владее прищевките си. Веднъж видях как преби един жалък човечец, който му се подигра, че е пиян.
— А пък аз бях наблизо, когато те срещна на пазара. Чух как се опита да те убеди да приемеш красивото малко жилище, което бил готов да наеме за теб.
Лавиния беше ужасена.
— Наистина ли си чул този неприятен разговор?
— Не беше трудно да чуя какво отговори на предложението му. — Тобиас се засмя развеселено. — Ако си спомням добре, малко повиши глас.
— Бях бясна. — Тя го погледна въпросително. — Къде беше?
— Във входа на едно магазинче. — Ръката му се плъзна отново по бедрото й. — И ядях портокал.
— Как помниш такива подробности?
— Помня всеки детайл от онзи следобед. След като Помфри се оттегли, бушуващ от гняв, реших, че портокалът, който ядях, е най-вкусният и най-сочният в живота ми. Никога след това не съм ял толкова хубав портокал.
Той мушна пръсти в горещото, влажно място между бедрата й.
Лавиния усети непоносима горещина, долната част на тялото й запулсира. По задоволството в очите на Тобиас си личеше, че знае много добре какво й причинява. Беше крайно време да го вразуми.
— Е, сега и аз знам нещо за теб, сър. — Вкопчи се по-здраво в раменете му и продължи — Знам, че обичаш портокали.
— Разбира се, че ги обичам. Но в Италия казват, че няма друг плод, който да може да се мери със зрялата смокиня — обясни той, като продължаваше да я милва. — Мисля, че съм съгласен с италианците.
Лавиния едва не се задуши от гняв и смях едновременно. Беше живяла достатъчно дълго в домакинството на мисис Андърууд, за да знае, че в Италия зрелите смокини са символ на женския полов орган. Той притисна отново устни в нейните, за да я накара да замълчи. Движенията на ръката му събуждаха в сърцето и тялото й никога неизпитвани усещания. Когато се разтрепери в ръцете му и простена, за да поиска повече, той отвори панталона си.