Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Навзикая си тръгва и Одисей забелязва едно младо девойче. Това е преоблечената богиня Атина, която е приела този облик. Тя му казва: „Ще следваш указанията на царкинята, но същевременно ще те направя невидим, за да не срещнеш спънки по пътя. Докато си невидим, ти също не поглеждай към никого. Не срещай ничий поглед, защото, за да бъде човек невидим, трябва и самият той да не гледа другиго.“
Одисей спазва всички препоръки, пристига в двореца и се хвърля в краката на царицата. Докато прекосява залата, в която се е събрала цялата феакска знат, той остава невидим. Приближава до трона, на който седят един до друг цар Алкиной и царица Арета. Едва в този момент Атина разпръсва мъглата и феаките с изненада откриват този чужденец, прегърнал коленете на царицата. Арета и Алкиной решават да го приемат като гост. Те уреждат голямо празненство, на което Одисей проявява изключителни атлетически способности. Един от синовете на царя малко го провокира, но Одисей запазва самообладание. Той хвърля диска по-далеч от него и по този начин доказва, че е стойностен човек, герой. Извикват един аед да пее. Одисей седи до царя и аедът запява за Троянската война. Той разказва за подвизите и гибелта на някои Одисееви другари. В този момент Одисей не може повече да се владее, навежда глава и си закрива лицето с дрехата, за да не личи, че плаче, но Алкиной забелязва движението му; той се досеща, че седналият до него човек сигурно е някой от ахейските герои, щом е толкова развълнуван от песента. Той накарва аеда да спре да пее и в някакъв смисъл Одисей поема щафетата; сега той сам разкрива самоличността си: „Аз съм Одисей“, и разказва подобно на аед една голяма част от приключенията си.
Царят решава да върне Одисей в Итака. Той го прави, защото трябва да го стори, но не без известно съжаление, защото и той помисля за дъщеря си. Той дава на Одисей да разбере, че ако иска да остане тук с феаките и да спи с Навзикая, ще бъде приет като идеален зет и ще наследи феакската царска власт. Одисей обяснява, че неговият свят, неговият живот е в Итака и че следователно трябва да му помогнат да се завърне там. Привечер му приготвят различни подаръци, напълват с тях един феакски кораб и Одисей се качва на него. Сбогува се с всички, царя, царицата и Навзикая, така, както се е сбогувал с Калипсо и Кирка. Корабът отплава и се завръща в човешките води. Този кораб пренася Одисей от онзи никъдешен свят, в който той е живял край границите на човешкото, по пределите на светлината и живота, към родината му, към дома му, към Итака.
Двусмисленият просяк
Щом се оказва на кораба, той тутакси заспива и корабът се носи сам. феакските моряци пристигат в Итака на един плаж, където се вижда разклонена маслина, входа на пещера на нимфите, планински възвишения. Това място е нещо като естествено пристанище с две скални стени, изправени една срещу друга, феаките оставят спящия Одисей на брега под маслината и си тръгват така, както са дошли. Но Посейдон е видял от небесните висини как са се развили събитията. Още веднъж той е изигран: Одисей се е завърнал. Богът решава да си отмъсти на феаките. В момента, в който корабът достига острова на феаките, той удря с тризъбеца си, корабът се превръща в скала, вкоренява се в морето и става каменисто островче, феаките вече няма да могат да служат за посредници между световете. Вратата, през която Одисей е минал в началото на разказа, и която току-що е прекосил обратно при завръщането, се е затворила завинаги. Човешкият свят образува едно цяло и Одисей оттук насетне е част от него.
На следващата утрин призори той се събужда и оглежда пейзажа, който му е съвсем познат, в който е прекарал младините си, но не разпознава нищо. Защото Атина е решила, че преди да се прибере, нашият герой трябва да бъде напълно преобразен. Защо? Защото през време на отсъствието му и най-вече през последните десет години в дома му идват стотина женихи, които смятат, че Одисей е мъртъв или поне изчезнал безвъзвратно. Те се срещат там, прекарват си там времето, ядат, пият, разоряват стадата, разхищават запасите от вино и жито в очакване на момента, в който Пенелопа ще избере един от тях — нещо, което тя не иска да стори. Тя прибягва към хиляди хитрини, твърди, че не може да се омъжи, преди да се увери, че съпругът й е мъртъв. После казва, че не може да се омъжи, преди да приготви за свекър си покров, платно, в което ще го погребат. И така, тя си стои в женските помещения, докато женихите пируват в голямата зала и след гощавката спят с тези от прислужничките, които са решили да предадат господарите си. Те правят там и много други лудории.