Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Често хората подлагат на съмнение и се присмиват на определени суеверия. Те питат как е възможно да се разгадае на карти миналото, настоящето и бъдещето. Но това, както и астрологията или гадаенето с помощта на магическия кристал може да бъде обяснено чрез съществуването на единния, непрекъснато циркулиращ и пулсиращ живот, чрез единството на звуците и единството на ритмите. Човек просто трябва да познава дадена музикална тема, за да я чуе и разбере.
Миналото, настоящето и бъдещето могат да се узнаят не само с помощта на карти или магически кристал, но и по много други начини. Ако можем да влезем в контакт само с един капиляр от цялостния живот, ще можем да влезем във взаимодействие с цялата кръвоносна система на вселената. Някои средства са подобри, други по-лоши, но чрез който и да е посредник можем да достигнем до един и същи отговор, и това е доказателство, че всичко видимо е проява на единния живот. Човек може да бъде възпитан да постъпва правилно, може да се научи на справедливост, но всички тези добродетели ще му бъдат наложени, те ще са следствие от някакво учение. Истинската добродетел идва сама като следствие от разбирането на единството на живота и това разбиране свързва човек с всичко — с подобните и с враговете. Исус Христос е учил да обичаме враговете си. Често ни е трудно да обичаме дори приятелите си, как ще съумеем да заобичаме враговете, ако не осъзнаем тайната на единния живот, скрита зад всичко, независимо, че светът наоколо създава илюзия за разнообразие.
Ако подобно осъзнаване е постигнато с помощта на религията, философията или мистицизма, човек се докосва до тайните на живота и добива огромна сила без да използва магически ритуали. Не е трудно да се възприеме този урок интелектуално, тази истина може да се преглътне като храна за една минута, но това не е достатъчно. За да се усвои тя, може да не ни стигне целият живот, защото към истината се прибавят факти, а когато истината стане факт, тя губи своята значимост. Пленени от света на разнообразието, ние сме се научили да забравяме истината, погълнати от обстоятелствата. Ето защо хората, които посвещават много време на медитации, се стараят да размишляват върху единството на съществуването и да открият основната истина на битието. То е все едно, че навиваш часовник — за това губиш само една минута, а след това часовникът върви цял ден. Така е и с медитацията: идва някакво прозрение и ти помага във всичко, което правиш и говориш.
Колко много вреда причинява неразбирането на тази истина! Всички бедствия — войни, наводнения, земетресения, глад и насилие, всички нещастия, които човек не е в състояние да контролира, произлизат от нарушаване на жизнената дейност на тялото на вселената. Когато кръвта е болна, всичко върви зле и макар че понякога може да ни се стори, че само за едни е пагубно, за други — полезно, в по-продължителен отрязък от времето се вижда, че страдат всички части на цялото. Последствията се стоварват върху целия свят под формата на болка, напрежение и страдания.
Ако се отклоним от световните илюзии, погледнем отгоре и помолим Бог да ни разкаже тайната и тайнството на Неговото творение, ще чуем в отговор, че всяко нещо и всяко същество е сложено на подходящото място и всички са заети с изпълнение на своята част от работата, която като цяло трябва да бъде извършена в природата. Животът е симфония, а дейността на всяко същество е изпълнение на неговата собствена партия в тази симфония.
По време на война много хора бяха призовани в армията и независимо от професии, квалификация и морални норми бяха пратени там, където бяха необходими най-много; обясняваха го с това, че на първо място трябва да се вслушат в „гласа на необходимостта“. Ако нещо може да даде умиротворение на мислителя, това е осъзнаването на тази идея. Мисълта, че страданието е следствие на грехове от минал живот може да донесе облекчение на питащия и разсъждаващ ум и за момент да го удържат от протест, но нима то може да утеши болката, която той носи в сърцето си? Нима този ум ще прости някога на Бога, който го е осъдил с такава жестокост? Той може да признае миналите си грехове, но нима ще съумее някога да повярва в Бога като Бог на любовта и състраданието, на милосърдието и прошката?
Ако Бог беше отделен от човека, ако Той се беше радвал на страданието на човека, човек би могъл да прокълне такъв Бог. Суфият осъзнава, че Бог е едновременно страданието и страдащият и същото време е над всички страдащи. За да разберем това, трябва не само да вярваме в Бога, но и да го познаваме. Ако от нашите ръце се изтъркаля тежък товар, падне върху краката ни и ги нарани, нима трябва да скръстим ръце? Не, защото те също страдат от болка, нищо че са наранени само краката. Страда цялото ни същество, а не само краката или ръцете.