Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Същото се отнася и за Бога: нашият живот е негов живот и макар че Неговото съвършено битие го издига над земните радости и страдания, той взема участие във всяко наше усещане на радост или болка, на които ние, ограничени от своето несъвършенство, сме подложени.
Хората често питат защо човек трябва да страда и да се жертва заради Бог. Когато жертвата е направена и страданието е зад гърба му, човек открива, че макар да е започнал да прави нещо заради Бога, в края на краищата се оказва, че всичко е за самия него. Глупаво егоистичният човек е наистина егоист; разумният егоизъм прави човека неегоистичен. До такова осъзнаване се достига чрез вътрешна реализация и самоосъзнаване — преди всичко човек е длъжен да осъзнае себе си и да открие от какво е направен. Човекът се състои от душа и материя. Вътре в себе си той съдържа минерали, части от растителния и животинския свят, както и елементи от света на духовете и от света на ангелите. Неговата задача е да приведе в равновесие всички тези части, без да забравя, че е бил създаден не за да бъде дух като ангел, духовен или физически. Откривайки златната среда, той задължително ще намери пътя, по който е призван да върви човекът и който води право към целта. „Вратата е малка и пътят е тесен“ — много е тесен и всяка стъпка встрани ще те отклони от истинския на километри. Равновесие — това е ключовата нота за достигането на духовността.
Душата на всичко проявено е една и животът също е единен. Размишленията за тази истина и пробуждането към нея ще доведат света до хармония. Когато душата започне да вижда истината, тя се ражда отново; всичко, което изглежда истинско за такава душа, изглежда лъжливо за обикновения човек, а онова, което за пробудената душа е реално, за обикновения човек не означава нищо. Онова, което обикновената душа счита за важно и ценно, няма никаква стойност за душата на пробудения. Затова човек с пробудена душа ще се чувства в усамотение дори сред тълпата, която живее в свят, различен от света, който той обитава. Представете си, че живеете в свят, в който никой не говори на вашия език! И все пак, такъв човек може да живее в различен свят, защото познава и неговите закони, макар че животът там ще бъде безполезен за него, както на възрастния човек не е нужен света на децата, играещи с кукли.
От време на време в света се появяват пророци и велики мистици. Те са като онези лекари, които отиват в болницата, за да помогнат на тежко болния да възстанови разрушеното си здраве; и когато великите идват, те донасят нов живот и помагат на организма на вселената да работи по-добре. Суфиите винаги са живели като мистици, посвещавайки живота си на медитации и духовни практики. Какво са постигнали с това? Опознали са същността на всичко живо в неговото единство. Именно по пътя на размишление за единството, чрез неговото осъзнаване и прилагане в живота, човек може да осъществи целта на живота си.
Съдба и свободна воля
Твърде често тези, които вярват в съдбата, не вярват в свободната воля. Често човек, успял да постигне успех в своята работа, мисли, че успехът се е появил вследствие на дадено нещо, а има и такива, които считат успеха за резултат от положените усилия и мислят, че всичко, което съществува, притежава свободна воля и може да постигне резултат, в съответствие с положените усилия. Има хора, които колкото и да се е стараят, не постигат успех. В този случай у човека възниква усещане, че нещо му пречи да успее и той започва да мисли, че има лоша съдба, която му пречи. Много хора смятат, че фатализмът се поражда от леността и наричат вярата в съдбата суеверие, а други приемат свободната воля като концепция и като идея, но са убедени, че в действителност светът се ръководи от съдбата.
Идеята за свободна воля не е лишена от смисъл и вярата в нея носи определени резултати. В същото време идеята за съдбата е залегнала много дълбоко и независимо дали я споделя или не, човек винаги намира в нея нещо притегателно. Способните да отгатват бъдещето привличат всички — и онези, които вярват в съдбата, и другите, които не вярват. Първите подхождат с доверие, вторите — с усмивка, — но и едните и другите се стремят към пророците, защото в това, което те правят, е скрита най-великата тайна. Всеки човек се интересува от собствения си живот, защото бъдещето винаги е тайна — тайна, по-загадъчна и велика от всички останали на земята. Никой няма да каже: „Не ми е интересно да узная бъдещето си, не ми е интересно да зная защо съм имал такова минало, защо имам такова настояще и какво ще е бъдещето ми“. Да получи отговор на тези въпроси е най-страстното желание на всеки човек.