По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
Полинг отново описа същия бавен кръг.
— Добре, къде тогава е била наблюдателната позиция?
— На запад оттук — отвърна Ричър. — За да гледа право напред.
— От другата страна на улицата?
Ричър кимна.
— В средата на пресечката или близо до средата от север или юг. Някъде, откъдето се вижда ясно. Някъде на трийсетина метра разстояние. Не повече.
— Може да е използвал бинокъл. Като на Пати Джоузеф.
— Пак му трябва подходящ ъгъл. Като на Пати Джоузеф. Тя е точно от другата страна на улицата.
— Значи можеш да определиш някакви граници.
— Дъга, широка най-много четирийсет и пет градуса. Значи двайсет и няколко градуса на север и двайсет и няколко градуса на юг. Максимален радиус около трийсет и пет метра.
Полинг се обърна с лице към бордюра. Разпери ръце и ги изпъна под ъгъл от четирийсет и пет градуса, с изправени длани, все едно имитираше удар от карате. Очерта границите, които беше описал Ричър. Четирийсет и пет градуса от кръг с радиус трийсет и пет метра образуваха около двайсет и четири метра дъга пред нея. Витрините на стандартните магазини в Гринич Вилидж бяха дълги около шест метра, значи три-четири витрини. Общо пет сгради, от които централните три бяха по-вероятни. Крайната от север и крайната от юг бяха резервни възможности. Ричър застана точно зад нея и погледна над главата й. Лявата й ръка сочеше към една цветарница. После беше новото му любимо кафене. После едно ателие за рамки. След това един голям винарски магазин, който заемаше повече място от останалите. Дясната й ръка сочеше към магазин за хранителни добавки.
— Цветарницата не става — каза тя. — Там ще разполага със стена зад гърба и прозорец пред очите, но няма да е отворено в единайсет и четирийсет през нощта.
Ричър не отговори.
— Винарският магазин сигурно е бил отворен тогава — продължи тя. — Но е бил затворен в седем сутринта.
Ричър каза:
— И без това не може да виси в цветарски или винарски магазин по цял час. Нито едно от двете места не дава възможност за разумно предположение, че позицията няма да бъде заета от никой друг през цялото време, докато тече операцията.
— Значи същото важи за всичките — каза Полинг. — С изключение на кафенето. Кафенето е било отворено и трите пъти. И там можеш да седиш по цял час.
— В кафенето е доста рисковано. Три поредни посещения по един час? Някой щеше да го запомни. Бяха запомнили мен само след една чаша кафе, която изпих.
— Когато ти беше там, имаше ли много хора по тротоарите?
— Доста.
— Значи може би просто е стоял на улицата. Или до някой вход. В сенките. Може да е поел този риск. На тротоара срещу мястото, където са паркирани колите.
— Няма прикритие. Би било неудобно да чака три пъти поред по един час на такова място.
— Той е бил разузнавач от морската пехота. Лежал е пет години в африкански затвор. Сигурно е свикнал да не му е удобно.
— Имам предвид тактически неудобно. В тази част на града могат да го арестуват по подозрение, че продава наркотици. Или да го помислят за терорист. Полицията не допуска никой просто да си виси на тротоара на юг от Двайсет и трета улица.
— Къде е бил тогава?
Ричър погледна първо наляво, а после надясно.
После вдигна поглед нагоре.
— Ти спомена апартамента на Пати Джоузеф — каза той. — Нарече го „гнездо“.
— Да?
— Какво означава „гнездо“?
— Място, където живеят птиците.
— Точно така. Пати живее доста високо. Седем етажа, строени по стандартите отпреди войната, значи над короните на дърветата. Открит изглед. Един разузнавач от морската пехота ще търси открит изглед, който не може да е сигурен на нивото на улицата. Пред него може да паркира някой камион точно тогава, когато не трябва.
Лорън Полинг се обърна с лице към бордюра и пак разпери ръце под същия ъгъл, но този път ги вдигна високо. Сякаш отново имитираше удари от карате. Този път между ръцете й попаднаха горните етажи на същите пет сгради.
— Откъде се появи той първия път? — попита тя.
— От юг — отвърна Ричър. — От мое дясно. Аз бях обърнат на североизток, на крайната маса. Но тогава той се е връщал от Спринг Стрийт. Няма как да знаем откъде е тръгнал. Аз седнах, поръчах си кафе и той влезе в колата още преди да ми го донесат.
— Но втория път, след като Бърк е оставил чантата, той със сигурност е идвал направо от наблюдателната позиция, нали така?
— Когато го видях, вече почти беше в колата.
— Но продължаваше да се движи?
— Оставаха му само две крачки.
— От каква посока?
Ричър се отдалечи по тротоара до мястото, където беше завил откъм Блийкър Стрийт. После си представи зелен ягуар, паркиран до бордюра зад Полинг, и последните две плавни крачки на човека, който вървеше към него. Построи мислено вектора на движението и провери откъде идва. Не откъсна поглед от тази въображаема линия, докато се връщаше към Полинг.