По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Може би се е криел в някой вход.
— Три пъти поред? Избрал е един и същ пожарен кран в три различни случая. В три различни часа от денонощието. Късно вечерта, рано сутринта и в пиковия час. Освен това, ако наистина са го изтезавали с нож, сигурно има някакви белези.
— Мъжът, когото видях аз, нямаше никакви белези. Беше най-обикновен човек.
— Няма значение, пак ще му е трудно всеки път да намери подходящо прикритие. Аз съм работила в такива операции. Много пъти. Включително и в един по-специален случай, преди пет години.
— По-полека — каза Ричър.
В главата му се забиха две думи: „подходящо прикритие“.
Спомни си как се търкаляше отзад в колата и слушаше кошмарния глас. Спомни си как си мислеше: Колата е паркирана до същия проклет пожарен кран?
Същият проклет пожарен кран.
Подходящо прикритие.
Той внимателно и бавно остави чашата си на масата и вдигна лявата ръка на Полинг с дясната си ръка. После я поднесе към устните си и нежно я целуна. Пръстите й бяха хладни, гладки и ухаеха приятно. Хубави пръсти.
— Благодаря ти — каза той. — Благодаря ти много.
— За какво?
— Той избира един и същ пожарен кран три пъти поред. Защо? Защото пожарните кранове почти винаги осигуряват празно място за паркиране. Защото паркирането пред тях е забранено. До пожарен кран не се паркира. Всички го знаят. Но той е избирал един и същ пожарен кран всеки път. Защо? Има много пожарни кранове, от които да си избираш. Има поне по един на всяка пресечка. Защо точно този? Защото този му е харесвал. Но защо му е харесвал? Какво може да накара един човек да хареса един пожарен кран повече от друг?
— Какво?
— Нищо — отвърна Ричър. — Те всичките са еднакви. Масово производство. Идентични са. Този човек е харесал мястото. Първо е избрал мястото, а пожарният кран просто е бил най-близо до него. Пожарният кран, който се е виждал най-добре от това място. И както ти така правилно отбеляза, на него му е трябвало прикритие, което не бие на очи и на което може да се разчита — късно вечерта, рано сутринта и в пиковия час. Трябвало е да предвиди и възможността да му се наложи да остане дълго на това място. По една случайност Грегъри пристигна точно навреме и в двата случая, но можеше да попадне в задръстване. Пък и кой можеше да знае накъде кара Бърк, когато му се обади по мобилния телефон в колата? Кой можеше да знае колко време ще му трябва да стигне там? Където и да е чакал този човек, мястото е било удобно за чакане.
— И това ни помага с нещо?
— Разбира се. Открихме първата стабилна брънка от веригата. Говорим за едно и също фиксирано място. Трябва да отидем до Шесто Авеню и да разберем къде е. Някой може да го е видял там. Някой може би дори знае кой е бил.
29
Ричър и Полинг хванаха такси от Второ Авеню, с което стигнаха чак до Хаустън Стрийт, преди да завият на запад по Шесто. Там слязоха на югоизточния ъгъл, хвърлиха поглед назад към празното небе, където преди се издигаха кулите близнаци, и завиха на север. В лицето им подухна топъл вятър, който носеше прах и боклуци.
— Е, покажи ми прочутия пожарен кран — каза Полинг.
Двамата повървяха на север, докато не стигнаха до него — на десния тротоар, по средата на улицата. Беше дебел, нисък, квадратен, с олющена червена боя и стърчеше между две предпазни метални стойки, монтирани на метър и половина една от друга. Мястото до бордюра беше празно. Всички останали разрешени места за паркиране по пресечката бяха заети. Полинг застана до пожарния кран и бавно се завъртя в кръг. Погледна последователно на изток, на север, на запад и на юг.
— Къде би застанал един човек с войнишко мислене? — попита тя.
Ричър започна да рецитира:
— „Войникът знае, че задоволителната наблюдателна позиция предоставя свободен поглед към фронта и адекватно осигуряване по фланговете и в тила. Защита от природните стихии и прикритие за наблюдателите. Възможност за разумно предположение, че позицията няма да бъде заета от никой друг през цялото време, докато тече операцията.“
— Колко е цялото време в нашия случай?
— Да кажем, максимум по един час всеки път.
— Как е станало първите два пъти?
— Наблюдавал е Грегъри, докато паркира, а после го е проследил до Спринг Стрийт.
— Значи не е чакал в изоставената сграда?
— Не и ако е работил сам.
— Но все пак е използвал задния вход?
— Поне във втория случай.
— А защо не предният?
— Не знам.
— Със сигурност ли решаваме, че е работил сам?
— Само един от двамата се е върнал жив.