По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Погледни ме — нареди Ричър.
Човекът откъсна поглед от огледалото и се обърна към него.
— Десет-шейсет и две — каза Ричър.
Човекът не реагира по никакъв начин.
— Така че не се дръж като задник — продължи Ричър. — Стегни се, става ли?
Мъжът отново се обърна към огледалото. По лицето му не се четеше нищо.
— Ще се обадя на мобилния телефон на Полинг — каза той. — Не знам кога. Наистина не знам. Може да отнеме дни. Но ще намеря каквото мога възможно най-скоро.
С тези думи той се измъкна от сепарето и тръгна право към вратата. Отвори я, зави надясно и изчезна от поглед. Лорън Полинг го изчака да излезе и едва тогава издиша въздуха, който беше задържала в дробовете си.
— Притисна го — каза тя. — Държа се малко грубо с него.
— Да, но сега ще ни помогне.
— Защо? Какво беше това за десет и шейсет и две?
— Видях, че носеше офицерска значка от военната полиция. Кръстосани пистолети. Значи е бил във военната полиция, преди да го преместят в ООН. Десет шейсет и две е радиокод на военната полиция за „офицер в беда се нуждае от спешна помощ“. Затова ще ни помогне. Длъжен е да го направи. Ако един военен полицай не помогне на друг, кой ще го направи?!
— Значи отбелязахме пробив. Може би все пак няма да ти се наложи да правиш всичко по трудния начин.
— Може би. Но ще му е необходимо доста време. Стори ми се малко кротък. Ако бях аз, просто щях да вляза с взлом в нечий кабинет, за да претърся документацията. А той ще мине по редовните канали и ще помоли за нея.
— Може би затова него са го повишили, а теб не.
— Толкова кротки като него не ги повишават. Най-вероятно няма да стигне по-далеч от майор.
— Всъщност вече е бригаден генерал — поправи го Полинг.
— Този тип?
Ричър се вторачи във вратата, все едно се надяваше на нея да се е отпечатал образът на непознатия.
— Не беше ли малко млад?
— Не, ти си малко стар — отвърна Полинг. — Всичко е относително. Но самият факт, че са хванали бригаден генерал да върши тази работа, показва колко сериозно приемат проблема с наемните войници в САЩ.
— По-скоро показва колко сериозно приемат задачата да замажат всичко.
Полинг помълча малко. После каза:
— Измъчване за забавление. Звучи ужасно.
— Така си е.
Отново настъпи тишина. Сервитьорката дойде и предложи да им напълни чашите за втори път. Полинг не пожела, Ричър прие и заговори:
— Тази сутрин полицаите от Ню Йорк са открили труп в реката. Бял мъж, около четирийсетгодишен. На север, до яхтеното пристанище. Застрелян с един куршум. Обадиха се на Лейн, за да му кажат.
— Тейлър?
— Почти със сигурност.
— И какво ще правим сега?
— Ще работим по това, с което разполагаме — отвърна Ричър. — Приемаме теорията, че Найт или Хобарт се е върнал, за да отмъсти.
— И как ще действаме?
— Ще работим здраво — обясни Ричър. — Не смятам да се надявам, че от Пентагона ще снесат нещо. Колкото и белези и звездички на пагоните да има този човек, според мен си остава бюрократ по душа.
— Искаш ли да преговорим всичко? Едно време и аз работех в разследването. И бях добра. Поне така си мислех. Докато не стана онова нещо.
— Няма нужда да говорим. Имам нужда да помисля.
— Мисли на глас. Какво не се връзва? Какво не можеш да си обясниш? Какво те изненада в този случай?
— Първоначалното отвличане. Изобщо не ми се връзва.
— Нещо друго?
— Всичко друго. Това, което ме изненадва в този случай, е самият факт, че не отбелязвам напредък в никаква посока. Или аз се заблуждавам, или нещо не е наред със случая.
— Това е прекалено голям проблем — каза Полинг. — Започни с по-малкия. Кажи ми едно нещо, което те е изненадало.
— Така ли го правехте вие във ФБР? Събирахте се и се опитвахте да си прочетете мислите?
— Именно. Вие не правехте ли така?
— Аз бях във военната полиция. Там трудно можеш да намериш някой, който изобщо има някакви мисли за четене.
— Сериозно. Кажи ми едно нещо, което те е изненадало.
Ричър отпи от кафето си. Права е, помисли си той. Винаги има нещо, което не се вписва в цялостната картина, дори преди да си видял каква е тя.
— Само едно нещо — повтори Полинг. — Първото, за което се сещаш.
— Слязох от черното беемве, след като Бърк беше прехвърлил чантата в ягуара, и се изненадах колко бързо е седнал шофьорът на мястото си. Мислех си, че ще имам време да изляза зад ъгъла и да застана на позиция. Но той вече беше там, почти едновременно с мен. Трябваха му само няколко секунди. Почти не го видях.
— Какво означава това?
— Че е чакал на улицата.
— Не би поел този риск. Ако е бил Найт или Хобарт, Бърк щеше да го разпознае веднага.