По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Къде е станало? — попита Ричър.
— Дори за това не съм сигурен. В Буркина Фасо или може би в Мали. В една от малките държави в Западна Африка. Честно казано, толкова много от тях имат проблеми, че е трудно да се запомнят всичките. Обичайната история. Гражданска война. Изплашено правителство и бунтовнически групи, готови да излязат от джунглата и да окупират столицата. Армия, на която не може да се разчита. Така че правителството опразва хазната и си купува каквото може от международния пазар.
— Говорят ли френски в някоя от тези държави?
— Като официален език ли? И в двете. Защо?
— Видях част от парите. Бяха в найлонова опаковка с надпис на френски: Banque Centrale.
— Колко бяха?
— Повече, отколкото двамата с теб можем да изкараме за два поредни живота.
— Американски долари?
Ричър кимна.
— В голямо количество.
— Понякога вършат работа, понякога не.
— А този път?
— Не — отвърна човекът. — Говори се, че Едуард Лейн е взел парите и е избягал. Предполагам, че е бил прав за себе си. Врагът е имал огромно числено превъзходство и стратегическо предимство.
— Но не всички са успели да се измъкнат.
— Така изглежда — кимна мъжът. — Но да получиш информация от тези места е като да се опитваш да хванеш радиосигнал от обратната страна на луната. Получаваш най-вече тишина и безсмислени шумове. Когато изобщо се получава нещо, информацията винаги е несигурна и изкривена. Така че обикновено разчитаме на Червения кръст и „Лекари без граници“. И най-сетне получихме сериозен доклад, че двама американци са били пленени. Година по-късно научихме и имената им. Найт и Хобарт. Бивши разузнавачи от морската пехота, с противоречиви досиета.
— Учудвам се, че изобщо са оживели.
— Бунтовниците спечелиха войната и сформираха новото правителство. После опразниха затворите, защото в тях бяха само техните приятели. Но всяко правителство има нужда от пълни затвори, за да държи населението в подчинение. Затова онези, които са били добрите преди, станаха новите лоши. Всички, които бяха работили за стария режим, изведнъж се озоваха на мушката на новия. А двамата американци са били като истински трофеи. Затова са ги държали живи. Но са ги измъчвали жестоко. Докладът от „Лекари без граници“ беше ужасяващ. Отвратителен. Измъчването за забавление очевидно е било всекидневие.
— Някакви подробности?
— Явно има голям брой неприятни неща, които човек може да причини на друг дори само с един нож.
— Не помислихте ли за спасителна операция?
— Не ме слушаш — отвърна човекът. — Държавният департамент не може да си позволи да признае, че в Африка са се разбеснели американски наемни войници, които не се подчиняват на никого. А както ти казах, сега бунтовниците са на власт. Трябва да се държим вежливо с тях. Защото по тези земи има неща, от които се нуждаем. Неща като нефт, диаманти и уран. Компанията „Алкоа“ иска алуминий, боксит и мед. „Халибъртън“ също искат да стъпят там и да изкарат нещо. Петролните корпорации от Тексас искат да стъпят там и направо да управляват проклетите затвори, защото им трябва работна ръка.
— Ще ми кажеш ли какво стана накрая?
— Мога да ти кажа само най-важното, но подробностите са ясни. Единият е умрял в плен, но според Червения кръст другият е успял да излезе жив от затвора. Един вид хуманитарен жест, за който са натискали от Червения кръст, в чест на петата годишнина от държавния преврат на бунтовниците. Пуснали са сума ти хора. И това е. Така свършва историята в Африка. Единият е умрял, а другият се е измъкнал сравнително скоро. Ако свършиш малко детективска работа и се сетиш да провериш архивите на имиграционните служби, ще откриеш и един индивид, който е влязъл в САЩ от Африка с документи на Червения кръст. А ако провериш регистрационната система на военните ветерани, ще намериш и един доклад за някой, който току-що се е върнал от Африка и се възползва от опцията за извънболнично медицинско лечение. Лечение, което отговаря на тропически болести и на някои от травмите, докладвани от „Лекари без граници“.
— Кой от двамата се е върнал? — попита Ричър.
— Не знам — отвърна човекът. — Чух само, че единият се е измъкнал, а другият не.
— Трябва ми повече.
— Нали ти казах, че историята е започнала преди моето време. Не ми докладват за нищо. Всичко съм го чул неофициално от колегите.
— Трябва ми име — настоя Ричър. — И адреса му от регистрацията на военните ветерани.
— Сериозно искане — каза човекът. — Ще се наложи да изляза доста извън правомощията си. И ще ми трябва много сериозна причина да го направя.