По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
Човекът само сви рамене в отговор и извъртя дългото си слабо тяло в тесния коридор. Тръгна към стълбите, а Ричър и Полинг го последваха. Ричър усещаше миризмата на кафе, която се процеждаше през стените от кафенето. Апартаменти номер едно или две нямаше. Първата врата, до която стигнаха — на върха на стълбището в дъното на сградата, — беше означена с номер четири. Следваше номер три на същия етаж, по дължината на коридора, който се връщаше към фасадата на сградата. Значи номер пет се падаше точно над него, с изглед на изток към улицата. Полинг хвърли поглед към Ричър, който кимна.
— Празният прозорец — каза той.
Тримата се качиха на третия етаж, подминаха номер шест в дъното на сградата и се върнаха до номер пет. Миризмата на кафе се разтвори във въздуха и на нейно място се настани вездесъщата миризма на варени зеленчуци, която се усеща във всички коридори на жилищни сгради по света.
— Вкъщи ли е? — попита Ричър.
Домакинът поклати глава.
— Виждал съм го само два пъти. Сега със сигурност е излязъл. Току-що обиколих всички апартаменти, за да проверя водопроводите.
Той отключи с един шперц, който носеше на колана си. Бутна вратата навътре и отстъпи крачка назад.
Апартаментът беше от типа жилища, които брокерите на недвижими имоти наричат „разчупено пространство“. Беше само от една стая с Г-образна форма, като късата страна теоретично беше достатъчно голяма да побере легло — малко легло. Имаше кухненска ниша и миниатюрна баня с отворена врата. Наоколо се виждаха само прах и дъските на пода. Апартаментът беше абсолютно празен.
С изключение на един-единствен стол с висока облегалка. Не беше стар, но беше доста използван. Приличаше на столовете от фалирали ресторанти, които се разпродават на битпазарите. Беше поставен до прозореца и обърнат леко на североизток. Намираше се на около седем метра над и метър и половина зад мястото, където Ричър беше пил кафе две вечери поред.
Ричър пристъпи към него и седна — спокойно, но внимателно. Оказа се, че при това положение пожарният кран от другата страна на Шесто Авеню се пада точно пред очите му. Ъгълът от горе на долу беше достатъчен, за да може линията на погледа му да прехвърли някой паркиран камион. Дори голям камион. Виждаше във вертикална дъга, широка почти трийсет метра. Предостатъчно за всеки човек, който не страда от клинична слепота. Той отново се изправи и се завъртя на триста и шейсет градуса. Видя врата, която се заключваше. Видя три здрави стени. Видя прозорец без завеси.
Войникът знае, че задоволителната наблюдателна позиция предоставя свободен поглед към фронта и адекватно осигуряване по фланговете и в тила. Защита от природните стихии и прикритие за наблюдателите Възможност за разумно предположение, че позицията няма да бъде заета от никой друг през цялото време, докато тече операцията.
— Прилича на апартамента на Пати Джоузеф — обади се Полинг.
— Ходила ли си там?
— Бруър ми го описа.
— Голям град — отвърна Ричър. — Осем милиона човешки съдби.
После се обърна към домакина и каза:
— Разкажи ни за този човек.
— Той не може да говори — отвърна домакинът.
— Как така?
— Не може да говори — повтори човекът.
— Как, ням ли е?
— Не по рождение. Заради травма.
— Толкова силна травма, че е престанал да говори?
— Не емоционална травма — обясни домакинът. — Физическа. Написа ми го в бележника си. С пълни изречения, много търпеливо. Написа, че е бил ранен на фронта. Докато е бил войник. Но аз забелязах, че няма видими белези. И също така забелязах, че никога не си отваря устата. Все едно се притесняваше да не видя нещо. И това много ми напомни на нещо друго, което съм виждал преди двайсет години.
— Какво?
— Аз съм от Русия. Служил съм в Червената армия в Афганистан, какъвто и грях да ви се струва това. Веднъж племенните вождове ни върнаха един военнопленник като предупреждение. Бяха му отрязали езика.
31
Домакинът заведе Ричър и Полинг в собственото си жилище — преустроено помещение на приземния етаж в дъното на сградата. Отвори шкафа и извади договора за наем на апартамент номер пет. Договорът беше подписан точно преди една седмица от човек на име Лерой Кларксън. Както се очакваше, името беше очевидно фалшиво. „Кларксън“ и „Лерой“ бяха имената на първите две пресечки на Уест Сайд Хайуей на север от Хаустън Стрийт, съвсем наблизо. В далечния край на „Кларксън“ имаше стриптийз бар. В далечния край на „Лерой“ имаше автомивка. Между тях имаше ресторантче, в което Ричър се беше хранил веднъж.
— Не проверяваш ли документи за самоличност? — попита Полинг.