По трудния начин

— Ниски наеми — каза Полинг. — За кратки периоди. Наемателите често се изнасят и на тяхно място идват нови хора. С изключение на мистър и мисис Кублински. Съдейки по почерка, живеят тук открай време.

— Сигурно са се преместили във Флорида още преди петдесет години — каза Ричър. — Или са починали, но никой не е сменил табелката.

— Да позвъним ли на домакина?

— Извади една от твоите визитки. Закрий думата „Бивш“ с палеца си. Нека си помисли, че все още работиш във ФБР.

— Смяташ ли, че има нужда?

— Имаме нужда от всичко, с което разполагаме. В тази сграда явно живеят истински революционери. Не видя ли как ни гледаше Че Гевара? И макрамето?

Полинг натисна звънеца на домакина с един пръст с елегантен маникюр. Цяла минута по-късно от домофона се разнесе пращене. Може би някой каза думата „Да?“, „Кой?“ или „Какво?“. Или беше просто шум от статично електричество.

— Държавни служители! — каза Полинг.

Което донякъде си беше вярно. И тя, и Ричър бяха работили за Чичо Сам. Тя извади една визитна картичка от чантата си. От говорителя отново се разнесе пращене.

— Идва — предположи Ричър.

Докато още беше на работа и основната му задача беше да гони дезертирали войници, беше виждал много подобни сгради. Дезертьорите винаги търсеха наем, който се плаща в брой, и кратки договори. Опитът му показваше, че домакините на сградите обикновено оказват съдействие. Практиката беше те да получават безплатно жилище за това, че работят като домакини на цялата сграда, и не искаха да рискуват тази придобивка, като престъпват закона. Беше по-добре някой друг да отиде в затвора вместо тях.

Освен ако самият домакин не беше човекът, когото търсеха.

Но този явно нямаше какво да крие. Синята врата се отвори навътре и на прага се показа висок слаб мъж с мръсен потник. На главата си носеше плетена черна шапка, а лицето му беше със славянски черти и плоско като тухла.

— Да? — каза той.

Руският му акцент беше толкова силен, че все едно произнесе думата на родния си език, а не на английски.

Полинг размаха визитната си картичка, колкото той да успее да прочете няколко думи от нея.

— Разкажете ни за най-новия си наемател — каза тя.

— Най-новия? — повтори домакинът.

Не звучеше враждебно. Звучеше като сравнително интелигентен човек, който се бори с нюансите на чуждия език, но нищо повече.

— Някой нанасял ли се е през последните няколко седмици? — намеси се Ричър.

— Апартамент номер пет — отвърна човекът. — Преди една седмица. Отговори на обява във вестника, която собствениците ме накараха да пусна.

— Трябва да огледаме апартамента му — каза Полинг.

— Не знам дали мога да ви пусна — отвърна домакинът. — В Америка има закони.

— Свързано е със заплаха за националната сигурност — каза Ричър. — В Америка вече се спазват нови закони.