По трудния начин

Столът, който носеше, беше доста обикновен, но все пак притежаваше известен брой отличителни характеристики. Беше невъзможно да го опишеш, ако не го гледаш, но ако го сложиш до друг стол за сравнение, можеше да се разбере откъде е дошъл. Двамата започнаха с най-северната от общо шест импровизирани търговски зони. Отсечката беше едва сто метра, но ако човек искаше стол за трапезария втора ръка от Манхатън, имаше голяма вероятност да си го купи точно в рамките на тези сто метра.

Неписаният закон на търговците гласеше: „Слагай най-хубавото на витрината.“ Но по витрините на „Бауъри“ всъщност имаше много по-малко неща, отколкото на тротоарите. А столът в ръката на Ричър не беше от най-хубавите, тъй като не можеше да е част от комплект, иначе нямаше да го продават отделно. Никой търговец с комплект от двайсет и четири стола няма да продаде само един и да остане с двайсет и три. Така че Ричър и Полинг се провираха между стоките, изложени на тротоара, надничаха в тесните магазини и разглеждаха прашните мебели в тях. Гледаха тъжните останки, излишните, изхвърлените. Видяха много столове. По същество всичките бяха едни и същи, но и се различаваха. Всички столове имаха по четири крака, седалка и облегалка, но разнообразието от форми и детайли беше зашеметяващо. Ричър беше чел някъде, че изработването на стол за ресторант е цяла наука. Такъв стол очевидно трябваше да бъде здрав и издръжлив, с добро съотношение между цена и качество; трябваше и да изглежда сравнително удобен, но не и да бъде такъв, иначе клиентите щяха да се заседават прекалено дълго и на масата, която можеше да посрещне три смени за една вечер, щяха да седнат само две смени, така че ресторантът щеше да загуби пари. Най-важните фактори за един ресторант бяха контролът върху порциите и големият брой клиенти, та Ричър предполагаше, че производителите на столове за ресторанти са лично отговорни за оборота.

В първите три магазина не откриха нито един стол, който да прилича на техния, и нито един от собствениците не призна да е продавал стола, който Ричър им показваше.

Намериха това, което търсеха, в четвъртия магазин.

Магазинът беше два пъти по-голям от останалите по улицата, съдържаше хромирани ресторантски мебели в предната си част и голям брой китайци в задната. На тротоара, зад няколко бар столчета с твърде ярка тапицерия, имаше стари маси и столове, натрупани на купчини, високи по два метра. Зад купчините имаше още вехтории. Включително и два стола, окачени високо на стената на магазина, които бяха идентични с този в ръката на Ричър. В същия стил, със същата конструкция, в същия цвят, на същата възраст.

— Отбелязваме точка — коментира Полинг.

Ричър отново ги огледа, за да бъде сигурен. Но нямаше никакво съмнение. Столовете бяха еднакви. Дори бяха захабени по един и същ начин. Бяха еднакво сиви и ожулени.