По трудния начин

Кафенето беше едно от онези заведения, аранжирани предимно в кафяво, които се издържат в равни части от бара, магазина и кафето за навън в картонени чашки, изрисувани с гръцки орнаменти. Полинг заведе Ричър до едно сепаре в дъното и седна така, че да вижда вратата. Ричър седна до нея. Никога не сядаше по друг начин, освен с гръб към стената. Беше му навик от много години насам — дори когато се намираше в заведение с много огледала като това. Огледалата бяха с лек бронзов нюанс и създаваха илюзия за пространство в тясното кафене. Хората, които се отразяваха с тях, сякаш имаха тен, все едно току-що се връщаха от морето. Полинг махна на сервитьорката, произнесе само с устни думата „кафе“ и показа три пръста. Сервитьорката дойде веднага, тръсна три големи чаши на масата и ги напълни от термоса, който носеше.

Ричър отпи от кафето. Горещо, силно и истинско.

Различи служителя на Пентагона още преди да влезе. Нямаше съмнение какъв е. Военен човек, но не задължително действащ войник. Може би беше просто бюрократ. Изглеждаше скучно. Не беше нито стар, нито млад, имаше къса коса с цвят на царевица, евтин костюм от синя вълна, закопчана догоре бяла риза, раирана вратовръзка и хубави обувки, излъскани до блясък. Пак униформа, но от друг вид. Дрехи, каквито един капитан или майор би облякъл за втората сватба на балдъзата си. Може би си ги беше купил точно с такава цел, много преди в бъдещето му да се появи възможността за удължена командировка в Ню Йорк, която да го издигне в кариерата.

Човекът влезе и се огледа.

Не се оглежда за нас, помисли си Ричър. Оглежда се за други хора, които го познават. Ако види някого, ще се престори, че телефонът му звъни, ще се обърне и ще излезе. Не иска никой да му задава неудобни въпроси по-късно. Значи все пак не е тъп.

А после си помисли и друго: Полинг също не е тъпа. Все пак познава хора, които могат да си навлекат проблеми дори само ако ги видят не с когото трябва.

Но човекът очевидно не видя нищо, което да го притесни. Продължи към дъното на кафенето, седна в сепарето срещу Полинг и Ричър и след като ги погледна поред за миг, отмести очи към огледалото на стената зад тях. Ричър се взря в него и забеляза служебна значка — черна, офицерска, с кръстосани пистолети — и избледнял белег от едната страна на лицето. Може би от граната или шрапнел от мина, но от много голямо разстояние. Значи все пак беше служил и като действащ войник. Или пък просто беше пострадал като малък.

— Нямам много за вас — започна той. — Американците от частни компании, които воюват в чужбина, с право не се радват на особена почит в ООН, особено когато отиват да се бият в Африка. Така че информацията ми е много откъслечна и доста отпреди моето време. Казано по-просто, не знам почти нищо. Ще ви кажа неща, за които сигурно и сами сте се досетили.