![Партньори [The Partner-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/6/partnori-the-partner-bg-download.jpg)
Партньори [The Partner-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Партньори [The Partner-bg]». Краткое содержание книги:
Адвокатът показа на репортерите разплаканата Нелдийн, наговори куп злословия по адрес на ФБР и шерифа в Билокси, разкритикува нескопосаните им опити да открият Лют. Какъв позор — да се размотават цели четири години, докато клиентката му се топи от мъка и несигурност. Гневи се, пени се и оползотвори докрай отредените му петнайсет минути слава. Намекна за процес срещу Патрик Ланиган, човека, който очевидно бил убил сина на клиентката му и изгорил тялото му, за да може самият той да офейка с деветдесет милиона долара. Не каза нищо конкретно обаче.
Медиите разтръбиха историята, пренебрегвайки всякаква предпазливост, ако изобщо проявяват такава. Получиха снимки на младия Скарбъро — обикновено на вид момче с тъмен мъх около устата и разчорлена коса. По този начин безликата жертва се снабди с физиономия и доби човешки измерения. Ето момчето, убито от Патрик.
Историята с Лют се услади на медиите. Започнаха да го наричат „вероятната жертва“, но думата „вероятна“ се смотолевяше. Патрик наблюдаваше всичко това сам в болничната си стая.
Скоро след като изчезна, дочу слуховете, че Лют е изгорял в колата му. С Лют бяха ловували заедно през януари деветдесет и втора и един късен студен следобед бяха яли говежда яхния, сготвена на огън в гората. С изненада бе открил, че момчето всъщност живее в гората и че я предпочита пред дома си, за който избягваше да говори. Справяше се с трудните условия изумително добре. Патрик му бе предложил да се подслонява на верандата на хижата, ако завали дъжд, но доколкото знаеше, хлапето никога не се бе възползвало от поканата.
Бяха се срещали няколко пъти в гората. Лют виждаше хижата от върха на близкия хълм и ако колата на Патрик бе там, се скриваше някъде наблизо. Обичаше да го следи незабелязано, докато се разхождаше или ловуваше. Понякога хвърляше камъчета или жълъди по него, докато го накараше да се разкрещи и да ругае. След това сядаха и си приказваха. Разговорите не бяха стихията на Лют, но Патрик имаше чувството, че това малко разнообразие сред самотата му допада. Понякога му носеше сладки и бонбони.
Не се изненада — нито тогава, нито сега — от предположението, че е убил хлапето.
Доктор Хаяни следеше вечерните новини с голям интерес. Изчиташе вестниците и надълго и нашироко разговаряше с младата си съпруга за своя известен пациент. Вечер седяха в леглото и повторно изслушваха всичко в късните новини.
Бяха угасили лампата и се готвеха за сън, когато телефонът звънна. Беше Патрик — извиняваше се, но имал силни болки и се изплашил. Изпитвал нужда да поговори с някого. Тъй като формално бил затворник, имал право да се обажда само на лекаря и адвоката си, при това само до два пъти дневно. Ще му отдели ли докторът минутка?
Разбира се. Пак се извини, че се обажда толкова късно, но било невъзможно да заспи, особено след излъчените по новините твърдения, че е убил момчето. Попита го дали е гледал новините.
Да, разбира се. Патрик обясни, че е в стаята си и лампата е угасена. Слава богу, че полицаите били навън, в коридора, защото го било страх. Причували му се разни неща — гласове, шумове, които не можел да си обясни. Гласовете не идвали от коридора, а от самата стая. Възможно ли е да се дължи на лекарствата?
Да, възможно е да се дължи на много неща. На лекарствата, на умората, на преживените травми, на психическото и физиологическото сътресение.
Разговаряха цял час.
17
Не беше мил косата си цели три дни. Искаше да изглежда мазна. Не се беше бръснал. Замени болничния халат с хирургическите дрехи от пристигането, които сега бяха страшно измачкани. Хаяни обеща да му намери нови. За днес обаче му бяха нужни тези. На десния си крак обу бял чорап, но на левия му глезен имаше зловеща резка от въжето и той искаше хората да я видят. Никакъв чорап, само черен гумен чехъл за баня.
Днес щяха да го покажат. Светът очакваше този момент.
Санди пристигна точно в десет с чифт евтини тъмни очила, както бе пожелал клиентът му. И с черно бейзболно кепе.
— Благодаря — каза Патрик, докато се любуваше на очилата и наместваше кепето си пред огледалото.
Доктор Хаяни се появи след минута и Патрик го запозна със Санди. След това изведнъж стана нервен и неспокоен. Седна на ръба на леглото, прокара пръсти през косата си и се опита да диша равномерно.
— Никога не ми е минавало през ум, че ще доживея ден като този — промърмори той, забил очи в пода. — Никога.