Партньори [The Partner-bg]

Имаше малко приятели и майка му непрекъснато му се караше за редица недостатъци. Тя имаше още две по-малки деца и живееше в мръсна каравана без климатична инсталация, където се мъкнеха най-различни мъже. Лют предпочиташе да спи в малката си палатка насред гората. Бе спестявал пари и бе успял да си купи собствено оборудване и ловна пушка. Прекарваше колкото е възможно повече време в националния парк Де Сото, на двайсет минути път от майка си, но всъщност на хиляди мили разстояние. Нямаше категорични доказателства, че Лют и Патрик са се срещали. Вярно, че хижата на Патрик бе в района, където Лют ловуваше. И двамата бяха бели, горе-долу еднакви на ръст, макар че Патрик бе много по-едър. Много по-интересен бе фактът, че към края на февруари 1992 година пушката и спалният чувал на Лют бяха открити в хижата на Патрик.

Двамата бяха изчезнали по едно и също време, от един и същи район. В последвалите месеци Суийни и Кътър бяха установили, че в щата Мисисипи около 9 февруари не е изчезвал друг човек, който да не се е появил след месец-два. През същия месец бяха регистрирани няколко изчезнали от домовете си трудни хлапета, но всичките бяха открити до началото на пролетта. През март една жена бе избягала от мъжа си, който я биел, и все още никой не знаеше къде е.

С помощта на компютрите на ФБР във Вашингтон Кътър бе открил още един изчезнал по същото време човек — шофьор на камион от Дотан, Алабама, на седем часа път оттам. В събота, 8 февруари, той просто бе напуснал своя дом, оставяйки след себе си неудачен брак и куп неплатени сметки. След тримесечно разследване Кътър заключи, че между шофьора и Патрик няма връзка.

Чисто статистически съществуваше голяма вероятност между изчезването на Патрик и това на Лют да има нещо общо. Сега Кътър и Суийни бяха почти категорични, че след като Патрик не е умрял в горящия шевролет, трупът е бил на Лют. Разбира се, подобно нещо бе много трудно доказуемо в съда. Патрик можеше да е качил в колата си автостопаджия от Австралия, сезонен работник от бог знае къде или някого от автогарата.

Имаха списък с още осем имена, сред които възрастен господин от Мобайл, който бил видян да напуска града с колата си, шофирайки безразсъдно, и млада проститутка от Хюстън, която заявила, че отива в Атланта, за да започне нов живот. Всичките осем бяха изчезнали месеци, дори години преди февруари 1992 година. Кътър и Суийни отдавна бяха обявили списъка за безполезен.

Най-вероятната жертва на Патрик бе Лют. Просто не можеха да го докажат.

Нелдийн обаче смяташе, че може, и гореше от нетърпение да сподели възгледите си с пресата. Два дни след залавянето на Патрик тя отиде при един адвокат, местен помияр, който последния път я бе развел за триста долара, и поиска от него да я ориентира в медийния лабиринт. Той бързо се съгласи, дори заяви, че ще го направи безплатно, и постъпи така, както постъпват всички негови колеги, когато клиентът им има какво да разкаже — свика пресконференция в кантората си в Хатисбърг, на деветдесет мили северно от Билокси.