Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Така че всички бяха от един отбор и докато допиваха кафето си, на масата цареше дух на солидарност. Харди беше разменил няколко незначителни любезности със заместник областния прокурор, докато заемаха местата си, но оттогава не бяха разговаряли много. В интерес на истината Харди намираше неизменно самодоволната външност на Боскачи някак отблъскваща — винаги закопчаната догоре риза, окичена с папийонка, изглеждаше с половин размер по-малка, като издължаваше гладко обръснатата му брадичка и правеше тъмните му очи по-изпъкнали, та на човек му се струваше сякаш всеки момент ще получи удар. На петдесет и две години, той заглаждаше назад гъстата си черна коса с някакъв брилянтин, така че да се открива благородното му чело. Но Харди знаеше, че като съюзник можеше да бъде много верен и надежден. Той се възползва от случая да благодари на Боскачи за любезността, която бе проявил към Ейми Ву вчера по делото на Андрю Бартлет. Боскачи махна с ръка.
— О, няма нищо. Тя е толкова симпатична, че на човек му се иска да направи нещо мило за нея. — После, като се наведе и сниши глас, добави: — Освен това — разбира се, тя не го знае — но не можеше да избере по-удобен момент за нас.
— За нас?
Той посочи групата на масата.
— Кларънс. Всички ние. Ще спечелим точки, като произнесем двете присъди до края на седмицата, когато Кларънс обяви кандидатурата си. Тогава ще може да каже, че има петдесет присъди за убийство до този момент от мандата си, за няма и четири години.
— Шегуваш се. Толкова голям ли е броят им?
— С двете на твоята съдружничка стават точно толкова. А петдесет звучи къде-къде по-добре от четирийсет и осем, ако разбираш какво имам предвид.
— Не знам, на мен и четирийсет и осем ми звучи добре.
— Не ме разбирай погрешно. Четирийсет и осем е чудесна бройка. Но ние смятаме, че на обикновените хора ще им хареса повече цифрата петдесет, ще я запомнят по-лесно. При администрацията на Прат нямаше дори петдесет повдигнати обвинения за убийство.
— Помня добре — каза Харди. — Съмнявам се, че са били и петнайсет.
Боскачи зашепна:
— Дванайсет, ако искаме да бъдем точни. Което е една от причините да имаме такъв голям брой сега. Между нас казано, ние задвижихме някои от изостаналите случаи. — Той се ухили триумфално. — Така че твоята госпожица Ву се появи точно навреме — дойде при мен с разумна и дори, ако мога така да се изразя, благотворителна молба, от която можем да извлечем изгода. Тя каза, че не е изключено вторият баща на хлапето — нали познаваш Хал Норт? Киносалоните Норт? — да ни бъде толкова благодарен, че сме спестили на синчето му трийсет и повече години строг тъмничен затвор, че да пожелае да изрази признателността си към Кларънс по по-осезаем начин.
— Същото спомена и на мен, но на твое място не бих очаквал чека толкова скоро.
Изведнъж лъсна отблъскващата страна от личността на Боскачи. Лицето му потъмня видимо. Харди се изкуши да се протегне и да махне папийонката му, за да може да си поеме дъх, но той заговори достатъчно ясно, без никакво затруднение.
— Защо? Някакъв проблем ли има? Норт би трябвало да се разтопи от благодарност.
Мислейки трескаво и съзнавайки, че за малко да издаде неволно пред Боскачи собствените си опасения относно начина, по който Ву водеше делото, Харди каза:
— Не. Не виждам проблем, Алън. Само че осем години са си осем години и завареният му син така или иначе трябва да ги излежи. Малко вероятно е Норт да гледа по същия начин на сделката като теб.