Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Може би белият грунд не изглеждаше красиво, но определено бе свеж и един поглед й бе достатъчен, за да проумее колко далеч са стигнали вече.
— Ще продължим в същия дух.
Запретна ръкави и пристъпи към инструментите и боите.
Осъзна, че за първи път идва тук без приятелките си. За миг й хрумна, че си търси белята, като стои сама в сградата, в която Кейн вече бе показал магическата си сила.
Плахо погледна към стълбите и си спомни за студената синя мъгла. Сякаш отново обгърната от нея, Дейна потръпна.
— Не мога да се страхувам всеки път, когато вляза тук.
Ехото на гласа й я накара да съжали, че не бе донесла радио. Чувстваше нужда да запълни тишината с нормални звуци.
„Няма да се страхувам“, зарече се тя, докато отваряше кутия с боя. Как щяха да превърнат тази къща в свое място, ако някоя от тях се страхува да стои тук сама?
Неизбежно понякога щеше да й се налага да идва рано или да остава до късно. Не можеше винаги да бъдат заедно. Всяка от трите трябваше да свикне с тишината и успокояващите шумове отвън. „Нормална тишина, нормални звуци“, каза си тя, опитвайки се да си вдъхне увереност. По дяволите, харесваше й да бъде сама и цялата празна къща да бъде на нейно разположение. Време бе да влезе в стихията си.
Споменът за пъклените игри на Кейн нямаше да я изплаши.
Щом бе сама, нямаше с кого да се надпреварва за супермашината за боядисване.
Все пак, когато започна да работи, изпита желание да чува гласовете на Малъри и Зоуи, които сякаш изпълваха стаите със светлина и весело настроение.
Утеши се с мисълта, че вече бяха грундирали помещенията на Малъри и са започнали нейните. Щеше да бъде доволна, когато ги довърши със собствените си ръце.
В това време можеше да умува върху различни идеи за разположението. Къде да подреди детективските романи и къде нехудожествената литература? А книгите за местната история?
Би било интересно да сложи върху масичка леки четива, подходяща добавка към удоволствието от чаша кафе.
Би могла да постави витрина антика някъде в кафенето и да я отрупа с кутии за чай, чаши и книги. А онези красиви кръгли маси, които й напомняха за старинна сладкарница, дали да се спре на тях или на по-функционални — квадратни? Беше ли този ъгъл подходящ за уютно кътче за четене, или бе по-разумно да го превърне в игрална зона за малки деца?
Приятно бе да наблюдава как свежата бяла боя постепенно покрива потъмнелите бежови стени. Чувстваше стаята все по-своя. Никой не можеше да я изгони както от библиотеката. Щеше да работи за себе си и сама да определя правилата.
Никой не можеше да й отнеме тази мечта и тази любов, както й бяха отнети други.
— Нима очакваш да постигнеш нещо? Малко магазинче в малък град? Ще вложиш труда, усилията, идеите и сърцето си в нещо толкова незначително? И защо? Защото нямаш нищо друго на света… А би могла да имаш.
По кожата й пробягнаха хладни тръпки. Започна да диша учестено, а мускулите на корема й се напрегнаха до болка. Продължи да плъзга валяка по стената, заслушана в бръмченето на мотора. За нищо на света нямаше да спре.
— За мен не е незначително. Зная какво искам.
— Така ли?
Магьосникът бе някъде край нея. Бе успял да се промъкне. Караше я да усеща студ. Може би самият той бе този студ.
„Твое собствено място. Доскоро мислеше, че след всичките години работа в услуга на другите имаш такова. Нима някого го е грижа, че вече те няма там?“
Бе насочил стрелата си право към целта. Дали някой изобщо бе забелязал отсъствието й в библиотеката? Някой от всички хора, с които бе работила? От всички клиенти, които бе обслужвала? Или бе толкова лесно заменима, че дори за миг не бяха усетили липсата й.
Нима никой не се интересуваше от нея?
— Ти отдаде на един мъж сърцето и верността си, а той те изостави, без да се поколебае. Би ли могла да кажеш, че си означавала много за него?
„Не достатъчно“, помисли си тя.
— Мога да променя това. Той може да ти принадлежи. Мога да ти дам и много други неща. Успех?
Книжарницата бе пълна с хора. Етажерките бяха отрупани с книги. Всички места на масите бяха заети от клиенти, които пиеха чай и разговаряха. На пода в ъгъла седеше малко момче, разтворило в скута си „В страната на дивото“.
Атмосферата бе задушевна и съчетаваше удоволствие и успешен бизнес.
Стените бяха в идеалния цвят. Малъри се бе оказала напълно права. Приятното осветление създаваше уютна обстановка, а книгите, подредени на рафтове и витрини, сякаш приканваха човек да ги вземе.
Тя обикаляше като призрак около хората, които купуваха или просто разглеждаха, седнали или прави. Виждаше познати и непознати лица, чуваше гласове и долавяше аромати.