Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Предпочитам да го правя, отколкото да се перча, и се справям доста добре, без да се нуждая от съвети. Но благодаря за предложението. — Хрупна парче чипс. — Е, как е Дейна?
„Аха, това било“, каза си Джордън.
— Малко е разтревожена заради задачата, с която се е заела, но изглежда твърдо решена да успее. Сигурно си видял планината от книги, когато си оставил Мо.
— Да, заболяха ме очите само при мисълта да прочета половината от тях. А иначе?
— Превъзмогнала е страха след онова, което й се случи. Беше изплашена, но сега е просто любопитна. Нали я познаваш?
— Мм-хм.
— Защо не питаш как вървят нещата между нас?
— Аз? Да се бъркам в личния ти живот?
— Целта ти е сам да заговоря за това, Хенеси.
— Проницателен си. Разбирам защо си станал преуспяващ писател.
— Невинаги. — Въпреки че нямаше особено желание, Джордън посегна и си взе парче чипс от пакета. — Оплесках нещата с нея преди години. „Заминавам. С теб ми беше забавно. Ще се виждаме от време на време“. — Прониза го остра болка, когато си спомни как Дейна бе изрекла тези думи. — Може би не съм го казал толкова рязко, но почти. — Захапа чипса и изпитателно изгледа приятеля си. — И с теб ли ги оплесках?
— Донякъде. — Флин побутна красивата свещ на Малъри встрани, за да сложи пакета в средата на масата. — Не мога да кажа, че не съм се почувствал изоставен, когато замина, но разбирах желанието ти да се измъкнеш оттук. Самият аз имах подобни намерения, по дяволите.
— Бизнесмен, пробиващ писател и напорист репортер. Страхотно трио.
— Да, всички постигнахме каквото искахме, нали? По един или друг начин. Аз не съм напускал Вали, но се канех да го направя, така че можех да простя на двама ви с Брад. Но не спях с никого от вас.
— Била е влюбена в мен.
Флин изчака няколко мига, когато долови недоумението и болката, изписани на лицето на Джордън.
— Сега ли го проумя? Доста бавно загряваш, приятел.
— Знаех, че ме обича. — Обзет от негодувание, Джордън все пак стана да си налее мляко. — За бога, Флин, всички се обичахме. Бяхме като семейство. Нямах представа, че съм голямата й любов. Как може един мъж да разбере това, ако жената не го погледне в очите и не каже: „Влюбена съм в теб, глупако“? Което би било нещо напълно естествено за Дейна — продължи той. Негодуванието му прерастваше в ярост. — Тя не крие чувствата си. Но този път го направи и не разбрах истината. Затова заслужавам да бъда наричан „жалък нещастник“.
Напоследък Флин бе озадачен от хладнокръвното държане на приятеля си и този изблик на гняв му донесе облекчение.
— Да, както и заради много други неща. Мога да съставя цял списък.
— Ако аз започна да изброявам твоите гафове, списъкът ми ще бъде по-дълъг — промърмори Джордън.
— Чудесно, състезание.
„Изглежда не само ядосан — забеляза Флин, когато се вгледа в лицето му, — а и разстроен“. Все пак трябваше да довърши това, което искаше да каже.
— Слушай, когато Лили ме изостави, за да търси слава и пари в големия град, страдах. Не съм бил влюбен в нея, както по-късно разбрах. Вие с Брад се оказахте прави. Но мислех, че съм влюбен и готов за това, а нейното заминаване провали всичко. Дейна наистина беше влюбена в теб. Представям си колко й е било тежко, когато я заряза, каквито и да са били причините.
Джордън седна и замислено разчупи парче чипс.
— Предупреждаваш ме да не постъпвам така с нея отново.
— Да, точно това се опитвам да кажа.
Девета глава
Дейна се опита да преодолее сексуалната и емоционалната си незадоволеност, като залегна над книгите. Съсредоточена върху целта си, прекара останалата част от вечерта в отсяване на информация, водене на записки и предположения за местонахождението на ключа.
Първият резултат от това бе непоносимо главоболие.
Сънят й през нощта бе неспокоен и недостатъчен. Когато дори Мо не успя да я ободри, реши да пробва с физически труд.
Остави кучето у Флин, като просто отвори входната врата със своя ключ и го пусна да се втурне вътре като куршум. Бе едва девет часът в неделя сутринта и тя предполагаше, че всички в къщата спят.
При сегашното й настроение лаят, който отекна в тишината като картечен откос, когато Мо хукна нагоре по стълбите, я накара да изкриви устни в усмивка на злорадство.
— Давай, Мо — насърчи го Дейна, затвори вратата и тръгна към колата си.
Веднага се отправи към сградата. „Малки удоволствия“, поправи се тя, когато паркира. Фирмата щеше да носи това име и й се струваше, че е крайно време да започне да я нарича така, вместо „къщата“ или „сградата“.
Щом отвори вратата, веднага я лъхна силен мирис на прясна боя. „Приятен е“, реши тя. Бе признак за напредък, обновление и нещо постигнато.